Акад. Г. Марков: Нека не позволяваме да подменят колективната ни памет

Трети март е денят на ново начало в българската вековна история. На Трети март се възстановява българската държавност и след пет века прекъсване България отново се появява на политическата карта на Европа.
Има десет руско-турски войни, нашата е девета. Руската империя се издига, Османската залязва. Тогава се решава съдбата и на балканските народи, не само на българския. Вдигали са въстания и сърби, и гърци, и ние, но в края на краищата трябва да дойде руската армия. Нейната роля е решаваща. Съвпадат интересите на Руската империя с националните цели на балканските народи. И ние не може да се сърдим на Русия, че понякога във взаимоотношенията с другите велики сили тя трябва да направи и компромиси.
Робството е част от османското господство. Османската империя е теократична империя – или си правоверен, или си неверник. Както казва дядо Вазов, нашата свобода не е дар, тя е откупена с реки от кръв, с много жертви. И ние сме част от тази история. Въпросът е, че ние не трябва да страдаме от комплекса на освободените. Защото сме доказали, че заслужаваме свободата.
Без Априлското въстание, без зверското му потушаване, без Перущица и Баташкото клане общественият отзвук в Русия и в Европа, гласовете на Тургенев и Толстой в защита на православните славяни в България нямаше да предизвикат освободителната война и нямаше да има Трети март. Българите наложиха тази война на Александър Втори, който първоначално не е имал никакво намерение да воюва.
В България гробовете на руски офицери и войници са 67 512. Няма друга чужда армия, която тук да е дала толкова жертви. Цинизъм е да политизираме днес събитията от онова време и да се правим на закъснели стамболовисти русофоби. Гласовете срещу Трети март са гласове на фондациите, платени отвън, които искат да ни „помиряват“ чрез подмяна на събитийната история с всекидневния живот, с шкембе чорбата, козунаците и баклавата. Някои виждат голямото национално дело в Съединението или в Независимостта. Но без Трети март нямаше да има какво да съединяваме и какво да провъзгласяваме за независимо.
Българските жертви в хода на освободителната война са почти колкото жертвите на руската армия. Цели градове са били опожарени и изклани, без да смятаме загиналите опълченци. Така че имаме едно българско дело, което с помощта на руското оръжие се увенчава с успех на Трети март. Затова трябва да имаме самочувствието, че живеем нашата история. И да помним, че за да ни има нас тук и сега, цели поколения българи са дали живота си. Поне националният празник трябва да ни обедини и да ни върне порива и съзнанието, че сме един народ. Това не е просто дата в историята, това е част от нашето ДНК, което ни пази да не се загубим в световната история. Това, че сме в НАТО и ЕС, е добра предпоставка да се освободим от сателитния синдром и да престанем да се кланяме ту на една, ту на друга велика сила.
Без история няма народ. Без народна памет за едно общо минало няма нация. На Трети март 1878 г. ние се завръщаме там, където сме били преди и тръгваме за там, където сме днес. Затова не трябва да позволяваме да подменят нашата колективна памет.

Акад. Георги Марков, ДУМА

• заглавието е на ONOVINI