Бях Шарли, бях Париж, сега съм Брюксел и… пак съм идиот!

Необходимо ли е да се пише и да се говори, след като това не води до конкретика на действията? Този въпрос ме поставя в тъжните размисли на терористичната война, обхванала Стария континент. Точно така,

това е война, която е положила тихото си начало много преди шума и ужаса на бомбите.

Няколковековното мълчание на ислямския свят възпита и радикализира чувството на реваншизъм към недовършените намерения, датиращи от края на Османската империя, а може би и още по-отколе.

Ислямът се превърна в религия на злото, на войната, на човешката саможертва в името на Аллах

и помохамеданчването на земното кълбо, загърбвайки всички културни и социални достойнства и постижения на религията. Всичко това с любезното съдействие, високомерие и неглижиране на Западния свят, който мълчаливо дъвчеше био марули и хамбургери в едно безсмислено и удобно съществуване. Ислямският реваншизъм крие в себе си и известна логика, чувство за разплата и възмездие към колонизаторите, които, съгласете се, тогава не са оправдали хуманността, която демонстрират в наши дни, и която е може би един неразумен жест на извинение.

Притеснителното в случая е

западноевропейската реакция към войната – абсолютно неадекватна, статична,

под формата на вербално или писмено фъфлене, под формата на рисунки и карикатури, под формата на малоумното успокоение, че с толерантност, продължавайки нормалния си живот ще победим… Ще победим какво? Споменът за ужас, за разкъсани тела, невинни жертви, споменът за насилие над жени и деца? Това е никому неясно, а роботизираното нечовешко поведение на западните лидери, на западните граждани живеещи под слогана „Аз съм еди какво си“ е реакция на жертвоприношение.

Европа е изправена на кръстопът. Да загърби и да тръгне срещу ценностите и принципите, които декларира или да угасне в ужаса на бъдещите терористични атаки. Не съм оптимист, че ще стане първото. Политически, културно и дори икономически Старият континент не изпитва желание за мобилизация, желание за самозащита. Предпочита неспирно да рецитира досущ като първокласник стихотворение торбата си с ценности, в чиито капан самата тя попадна.

Джихадиският план проработи! Колкото и да продължава животът си по старому, Европа вече не е същата! Колкото пъти Меркел, Оланд или наш Росен да кажат, че трябва да продължим живота си, да не се поддаваме на страха… то Европа не е същата. Тя се променя, животът на европееца се променя, а това е целта на терористите, това е бъдещето на континента, който ако не обяви, че е в положение на война, е обречен.

Е добре… ние идиоти ли сме? Рисунки ли ще рисуваме, в брюкселското знаме ли ще се багрим или ще противодействаме с риск да позагубим удоволствието от луксозното си съществуване. Ще се борим ли с врага или ще го поканим у дома? Ще сме толерантни или разумни? Ще сме европейци или овце? Ще сме дупедавци или мъже? Ще сме Шарли, Париж, Брюксел или какво? Може би цивилизацията на заспалите идиоти…

Никита Стоянович, Дело БГ