Толерантност и страх

Толерантността е една от най-значимите отличителни черти в позитивен смисъл на европейската култура, цивилизация и интелектуален климат. Българският народ обаче, като и другите европейски народи, не е иманентно присъщ на толерантността така, както ни се щеше да бъде. Защото да посрещаш всекиго, който е в окаяно състояние и бяга не от добро, с враждебност и с недопускане дори да ти стъпи край къщата, не е индикация на онази човечност, на която самите ние сме били учени и която сме проявявали често пъти като загриженост и състрадание. Да напомня, че една от отличителните черти на нашата религия, православието, е християнското човеколюбие.

От друга страна обаче, нима не е ясно, че превантивните мерки, които взима Европа срещу бежанския наплив, не работят? Че всичките полицейски мерки и засиленото полицейско присъствие в крайна сметка няма да спрат този фанатизъм, който е варварски и вчера видяхме в Брюксел поредното му кърваво лице. Той в много отношения е причинен от нещо друго, което на битов език се казва „бутане на каруцата пред магарето“. Има причини, поради които много хора като мен продължават да си задават въпроса: как е възможно нацистка Германия да бъде ликвидирана за 4 години по време на войната, а една държава, срещу която е целият свят, поне декларативно, да си има валута, конвои от петрол и пр.

Тук стигаме до един основен въпрос – политиката не решава проблемите, политиката ги предотвратява. Това трябваше да бъде предсказано и предотвратено, а не сега да се изпитва един панически страх от вероятността да тръгнеш накъдето и да било. Самата символика, че е ударен европейският център на съвременния ни свят, свидетелства, че трябва някак по друг начин да бъде ликвидирана тази заплаха, а не само с паспортни контроли и отблъскване на хора, които пътуват в гумена лодка и се давят. Все още не е ясно каква част от тези ужасни и мощни зверства са причинени от бежанци и до каква степен – от местни хора в Европа, израснали в една среда, която те ненавиждат.

Напоследък в западните медии зачестиха коментарите, че многохилядният бежански поток към Европа не е спонтанно явление, а е организиран според намерения, които Джордж Сорос осъществява чрез Меркел. Напълно споделям мнението, че американците имат интерес да бъде ерозирана и по този начин Европа, която е достатъчно слаба и бездруго. Но самата идея за европейска общност, която е независима от Съединените щати, е подкопана и по този начин. Тези огромни потоци бежанци, колкото и да изглеждат окаяно, не може да са тръгнали само по личен инстинкт. Явно, че това е замислено като една непреодолима заплаха за Европа, която да я направи още по-слаба.

Преди ден Австрия ни предупреди, че милион и сто хиляди бежанци ще минат през България, след като се затворят пътищата през т.нар. Балкански маршрут през Македония. Аз не вярвам да се разположат тук, понякога си позволявам зловещия хумор да казвам, че даже и бежанците не ни искат. Аз обаче не смятам, че ще се осъществи това, което казва Австрия. Но вече имаме всички свидетелства какво се случва със Странджа, откъдето минават бежанци и досега. Обаче България не може да е само бенефициент от своето участие в Европейския съюз и НАТО. Когато всички са заплашени, и България е заплашена, често пъти – по-силно, отколкото другите. Но когато си приел самостоятелно да предадеш една значителна част от суверенитета си, а според мен – изцяло, трябва да си мислил преди това. Нали уж нашата национална сигурност беше гарантирана от НАТО, от нашите нови съюзници. А какво излиза – че никой не се интересува от съдбата на Странджа.

Винаги решенията за съдбините на един народ се вземат от властта, а хората понасят последствията. Пак историята с магарето и каруцата – с превантивността и последствията. Когато малцина казвахме, че национално ни вреди да влизаме в такъв агресивен политически съюз, какъвто е НАТО, и че това може да ни изиграе много лоша шега, тогава ни наричаха антидемократи, азиатци, предатели, примитивни отрицатели и пр. Ето че настъпи часът, когато трябва да се плаща за нещо, за което не всички са виновни, но са приели тази власт, която им подготви такава съдба. Сега пак ни наричат троянски коне, путинисти и какво ли не, когато се противопоставяме на агресията на НАТО срещу Русия, срещу планираното безумие „Ислямска държава“, което си живее доста добре, вместо да бъде унищожено.

Ако ще още хиляда полицаи да охраняват едно летище, това пак не означава, че ще има сигурност. Фактически тези атентати показват безпомощността на конвенционалните средства за сигурност. Тази държава трябва да бъде унищожена. Но основата не е само религията, основата е онази бедност, която приобщава хората към злото. Докато светът се дели на бедни и богати, злото – макар и облечено в идеологически или верски одежди, ще причинява страдания тепърва на човешкия род.
Проф. Андрей Пантев, ДУМА