Томислав Дончев заблуждава, че имаме 17 млрд. лв. печалба от еврофондовете!

България е спечелила 17 млрд. лв. от еврофондовете, обяви вицепремиерът Томислав Дончев. Ако мислите, че е стигнал до числото с „печалбата“ след използване на сложни математически модели, многофакторни анализи или оценка на ефектите на въздействието, грешите. Нищо подобно. Министър Дончев направи проста бакалска сметка, на коляно. Събра получените пари по оперативните програми за периода 2007-2013 г. и от сумата извади вноските, които страната е правила в европейския бюджет от датата на приемането ни за член на ЕС. Все едно е магазинер в квартална бакалница, разгърнал тефтер с две графи, на които пише „взел“ и „дал“. Тегли чертата и салдото го обяви за печалба. Ефектен ход като за пред квартална компания, но

 неубедителен за гражданите

Той обаче не е единствен.
Междинен доклад (от септември 2015 г.) за напредъка по програмите, съфинансирани от ЕК, изготвен от Комисията по европейските въпроси и контрола на европейските фондове (КЕВКЕФ) към НС, на 90 страници изрежда числа, указващи количества пари, проекти, срокове, процедури, бюджети; изброява приоритети, институции, цели, мерки и прочие, също като в стар телефонен указател – сухо и скучно. Всичко това вероятно с идеята да се демонстрира колко много е направено в отговор на политиката на правителството, насочена към максималното усвояване на европарите на всяка цена.
Презентация за нетното въздействие на политиките, финансирани от европейските фондове, също разказва вълшебна приказка за съграденото. Всичките 21 слайда преливат от числа, отчитащи километри изградени магистрали, брой доставени тролейбуси, автобуси и трамваи, ремонтирани квадратни метри тротоари, детски площадки и зелени площи, брой спортни зали и туристически атракции. От информацията става ясно, че стотици хиляди безработни лица са получили посреднически услуги, също толкова са включени в обучения за подобряване на ефективността на работната сила, в курсове по квалификация и преквалификация. На част от тях дори е осигурена работа. Още в самото начало черно на бяло е записано, че

80% от публичните инвестиции

в страната идват именно от еврофондовете. Странно е, че министър Дончев се опита да го отрече, понеже в края на презентацията като институция за контакт е посочен тъкмо кабинетът на вицепремиера по европейските фондове. Процентът е стряскащ. Той казва, че България се е поставила почти в пълна зависимост от европарите, което пък означава, че родните управляващи са неспособни да насърчат приходи от производство и да привлекат чужди инвестиции, и вместо да правят политики, са се принизили до обикновени мениджъри на европейските пари. Очевидно рекламата за новите магистрали, ниският корпоративен данък и евтината работна ръка не са атрактивни за инвеститорите. Те се интересуват от други неща, такива като стабилност и предвидимост на средата, ниво на корупцията, административна тежест. Няма бизнес, който ще вложи парите си в страна, в която парламентът приема закони с обратно действие; за която се знае, че управляващите са неустойчиви на външен натиск; администрацията е

некомпетентна и корумпирана

съдът и прокуратурата се използват и за разчистване на конкуренти, няма кой да гарантира елементарна сигурност нито на капиталите, нито на имуществото, че дори и на живота, а премиерът разваля законно спечелени търгове заради… слухове.
Нито докладът на КЕВКЕФ, нито рекламната презентация за постиженията през първия програмен период казват нещо за устойчивостта, за това колко от безработните, на които е намерена работа, запазват заетостта си след приключване на срока на еврофинансирането. Или пък колко от фирмите продължават да функционират година след като спрат проектите им. В тях не се споменава нищо нито за качеството на строителството, нито за целесъобразността му, нито за нашенската иновация – ремонт на ремонтите, или пък за това, че 2% от компаниите печелят 98% от поръчките, финансирани с европари. Пропусната е и информацията за бизнес практиките, съпътстващи европроектите, за квазипазарните структури. Нищо не се споменава за кръговете от фирми на всевъзможни посредници, експерти, консултанти и одитори, за

нагласената конкуренция

за „велпапе“ компаниите, които имитират състезание в търговете, колкото процедурата да изглежда законосъобразна и да няма проблеми с нотификацията. Нито за това, че и администрацията, и бизнесът следват плътно и сляпо указанията и рамките на процедурите, създадени от ЕК, пишат „правилните“ проекти, за които се знае, че ще бъдат одобрени, без значение важни ли са за общността и има ли тя нужда от тях в този момент.
Управляващите опитват да ни убеждават, че ефектите от европарите за икономиката са едва ли не огромни. Позовават се на SIBILA (Simulation of Bulgaria’s Investment in Long-term Advance) –  Симулационен модел на българските инвестиции в дългосрочен растеж. Вицепремиерът Дончев признава, че месеци наред са минали в спорове какво да е името му и пояснява, че „Сибилата е жена, която открива и придава значение на символите, не директно, а чрез нейни тълкуватели. Сибилите са девици, които са неизкористени от грамотността и това позволява те да са чисти, справедливи и достойни за доверие“. Според правителствените „сибили“ благодарение на еврофинансирането в края на първия програмен период брутният вътрешен продукт на страната е с 10,1% по-висок, износът е нараснал с 1,6%, разходите за възнаграждения във фирмите са се увеличили с 24%, приходите от дейността им с 11% и т.н. Всичко това е пресметнато в съпоставка със сценарий, при който европейското финансиране отсъства. 
Моделът SIBILA не ни казва обаче защо след като сме „на печалба“ 17 млрд. лв., страната ни е в дъното на всякакви рейтинги.

Защо сме най-бедни

защо сме най-болни; защо качеството на живота ни не се подобрява; защо децата ни са последни по математика и по български език; защо корупцията и безработицата не намаляват, защо неравенствата се увеличават, а заедно с тях и неграмотността; защо и Северен централен район се срива в пропастта, в която стои години наред Северозападният; защо харчим милиони за обучения и квалифициране на администрацията, а продължават да ни обвиняват в липсата на административен капацитет; защо заличаваме населени места от картата; защо закриваме училища и болници, защо лекарите напускат страната; защо медиите са все по-несвободни…

Нали сме на печалба, къде е тя?
 
През 2014 г. „Алфа рисърч“ прави социологическо проучване, измерващо обществените нагласи седем години след като страната ни е член на ЕС. Според него 73% от българите смятат, че членството не е повлияло на личния им живот. 32% от хората считат, че България е спечелила, ставайки член на съюза, но за 51% промяна няма. Сред позитивите са посочени възможностите за свободно пътуване, работа и обучение в чужбина. На сметката с негативите обаче някой трябва да сложи двата милиона български граждани, напуснали „свободно“ страната, за да търсят препитание за себе си и семействата си извън пределите й. Колко от тях ще се върнат? Кога? При какви условия? Вече сме „на печалба“, нали? Имаме магистрали, те щяха да върнат емигрантите до три години, каза Бойко Борисов, трябваше само още малко

да стискаме зъби, помните ли

Трите години минаха. Терминал 2 на летище „София“ все още е привлекателен вариант особено за младите, образованите, лекарите, IT-специалистите, онези, чието обучение платихме всички с данъците си. Пък магистралите ги няма, сринаха се до статута на скоростни пътища, щото не са строени като хората.
Пак там, при негативите, трябва да наредим затворените предприятия – къде заради несъответствие на европейските норми и стандарти, къде заради лишаване от пазари и фалит, довели до деквалификацията на хиляди специалисти, загубата на технологии, патенти и експертиза. На тази сметка са и закритите четири блока на АЕЦ „Козлодуй“, предприятията от Военнопромишления комплекс, специалните ни производства, погромът в селското стопанство и инфраструктурата, свързана с грижата за земята. Резултатът от всичко това е, че България от развита страна производител на стоки и услуги се превърна в непретенциозен консуматор, който внася от игли и копчета до чесън и ябълки от чужбина, утаена трайно на дъното на всякакви рейтинги.
Не са ясни ефектът и конкретните резултати от усвоените пари от еврофондовете. Около това мнение се обединиха и участниците в конференция, организирана от Българската стопанска камара преди месец. Очевидно е, че разговорът за ефективността, разбирана като устойчивост и целесъобразност на изразходваните евросредства, е повече от наложителен. Лесно е да се каже „печалба“ 17 млрд. лв. и да се хвърли в публичното пространство, като за вкус се гарнира с километри, бройки и прочие количества, галещи слуха. Въпросът кой е „на печалба“. Очевидно не са онези половин милион българи в трудоспособна възраст, които мечтаят да се махнат оттук. Очевидно е също и че вярващите в бакалските сметки на принципа „взел/дал“ са все по-малко.

Светла Василева, ДУМА