Църковна дипломация

Когато руският патриарх и папата римски се срещнаха в Хавана, едни хиперактивни словоблудци ни осветлиха, че това „е част от хибридната война на кръволока Путин срещу прогресивното човечество“ и „опит за излизане на Русия от международната изолация“, наложена от същото „прогресивно човечество“;

че патриарх Кирил е самоходна ракетна установка на споменатия кръволок;

че гвоздеят на събитието е срещата на патриарха с пингвините в Антарктида, а не уникалната декларация в защита на християните, всекидневно изтребвани от ИДИЛ;

и тогава си казах – не им прощавай, Господи, те знаят какво правят.

Сега, когато патриарх Неофит е в Русия, за да получи наградата на Международния обществен фонд „Единство на православните народи“ – за неговия принос към православното единство и за утвърждаване на християнските нравствени ценности, словоблудците се изнервиха и разлютиха, и ни разясняват как дядо Неофит е „привикан на спявка“, „на инструктаж“, „на килимчето“ за „да му набият канчето“ и „да му навият гайките“ току преди Всеправославния събор, понеже „БПЦ е проводник на гнусните руски имперски интереси“;

и отново си казах – не им прощавай, Господи, те знаят какво правят.

И го правят 25 г., окрилени от великата мисла на Бжежински – „След падането на комунизма единственият наш враг остана православието“. Войната срещу Светото Православие не е спряла, и тук, в България, вилнеят грантовите волонтири на тази война, които се гнусят и от Православие, и от славянство, и от кирилица – от нашия общ цивилизационен код с православния руски народ, и вписват тая своя погнуса в учебниците.

Каквото и да решава предстоящият Велики и Свят Всеправославен събор, най-първият въпрос ще е тъкмо войната срещу Православието. А който не разбира висшия пилотаж на църковната дипломация – туй си е негов проблем.
Велислава Дърева, ДУМА