Да умреш от смях!

Работата изглежда се запече. И то по всички фронтове – и по зоните с горещи конфликти, и по позициите на т.нар. хибридна информационна война. Призивът „Всичко за фронта, всичко за победата“, който западният елит през последните години отправя, явно няма очакваният обединителен ефект сред „здравите сили“ срещу „общия враг Русия“.
Много надежди да разклати „режима на Путин“ се възлагаха на „бомбата“, създадена в „конструкторското бюро на военнопромишления комплекс“ на старчето Сорос. Чудо-оръжието, наречено „Панамагейт“, се оказа кьорфишек. Предварителната обилна рекламна кампания с обявяване дори на точната дата и час на взрива държа световното медийно братство в напрежение, а то от своя страна подгряваше публиката за кулминацията на информационния феномен.
В поръчковото „журналистическо разследване“, което няма нищо общо с класиката на жанра, дъртакът бе впрегнал цели армии световно неизвестни медийни ратаи, които с активната помощ на бивши служители на ЦРУ и Държавния департамент преобръщали хиляди страници „проверена“ информация. Уви, след този къртовски труд не излезе нито едно ново конкретно и пряко свързано с руския лидер „разобличаващо доказателство“. Дано поне раята си получи обещаното парично възнаграждение, защото от лукавия финансов гангстер може да се очаква всичко. Временен положителен ефект фишекът може да има върху печатните медии със затихващ тираж. Колкото до въздействието на „взрива“ върху обществено мнение в Русия, то се оказа нищожно.
Това показват и отзивите в любимите на Запада социални мрежи. В „бомбата“ на вехтия Сорос руснаците, с типичното им чувство за хумор съзряха опит за убийство на техния президент. „Очевидно западните бомбаджии са разчитали Путин да умре от смях, като прочете „разобличенията“. В този дух са повечето реакции в руския сегмент на мрежата. Има и множество още по-солени по адрес на информационните пиромани отзиви, които не стават за публично цитиране. Особено оживление предизвика „откритието“, че стопанинът на Кремъл е имал любовна афера с бившата жена на Рупърт Мърдок. „След като му приписаха гимнастичката Кабаева и още няколко видни руски спортистки, те му изградиха образа на сексуален атлет. Това само разгаря въображението на руските жени и те съчиняват нови песнички в прослава на любимеца си“, бе отговорът на руските мрежови зевзеци. Според тях реакцията в руското общество по този повод е същата, каквато беше навремето с историята на Бил Клинтън и неговата Моника Люински. Разликата е в това, че похожденията на Бил бяха доказани, а „сърдечните афери“ на Путин не са. Колкото до офшорките и несметните суми в тях, няма нито едно доказателство. А „приятелските услуги“ на руския президент, от които се облагодетелствали мнозина, руската публика оцени като „жест на щедрост“. С други думи, ефектът от детонацията е нулев. Парите за пореден път са отишли на вятъра.
Както бе съобщено, от „взрива“ се разлетяха имената и на десетки други повече и по-малко известни личности, включително и български персони. На тях обаче не се отдава толкова значение. Може би, защото в сравнение с Путин те са твърде незначителни. Истината е друга: войната се води срещу Русия. Това от сутрин до вечер се втълпява на публиката. Тя трябва да е наясно кой е големият враг на „висшето цивилизовано общество“. Обществото, което е техният „доброволен избор“ и върху което Путин посяга.
Но ето какво се размириса във „висшето общество“ след бомбата на Сорос. Беше му поднесена мухлясалата новина, че британският премиер Дейвид Камерън правил секс с умряла свиня. Това бе известно отдавна от документалната книга на лорд Ашкрофт, работил дълги години преди това като ковчежник на Лейбъристката партия. След нейното излизане на пазара никой не се реши да съди автора, което показва, че сексуалните особености на премиера са факт, но за съжаление за разлика от Путин те не го правят сексуален титан в очите на информационния потребител.
Въпреки несполучливия опит с чудо-оръжието на дядото, неговото конструкторско бюро, известно като Център за разследване на организираната престъпност и корупцията (OCCRP), ще продължи титаничния си труд. Това ни светна лично шефът и съосновател на центъра Дрю Съливан. Той обяви целта, която трябва да се постигне: „Светът ще се преобърне и хората ще погледнат на Русия с други очи“. Той не подозира, че тъкмо това се случва. Но тези „други очи“ гледат в съвсем друга посока. Колкото и да се напрягат в мозъчните тръстове на Сорос и цялата му стипендиантска компания от НПО-та, съзнанието на европееца просветлява – дори в традиционно консервативните среди. Бомбата на Сорос е просто поредният гърч на безсилието на „страхливите демокрации“ на Запад, както ги нарече френският „Фигаро“, и на които Путин преподаде урок. Щом им харесва, нека се гърчат. Дано само в Кремъл не умрат от смях.

Светлана Михова, в. ДУМА