Сороското ИПИ се събуди: Нали рецесията си тръгна – защо тогава затъваме в дългове?

Публикуваме този знаменателен коментар на Петър Ганев от Института за пазарна икономика /ИПИ/, който има почти „историческа“ стойност – за пръв път от много години насам това НПО, което всячески подкрепяше властта и си затваряше очите за безобразията й, днес е критично настроено. Години наред ИПИ критикуваше и Тройната коалиция, и управлението на Орешарски, но когато ГЕРБ и реформаторите решиха да теглят многомилиардни заеми, не реагираха адекватно. С плахи призиви се вместиха в общия поток на протестърската вакханалия, наречен #Кой и отклоняваха вниманието от истинските проблеми. 

По-долу ще прочетете и днешен коментар на Пламен Орешарски за управлението на ГЕРБ.

През 2010 г. проповедниците на бюджетния дефицит в България бяха във вихъра си. Бюджетът на страната беше издънен с идването на рецесията от 2009 г. Започна неизбежен дебат за ограничаването на държавните харчове. Тогава например бе подхванат поредният разговор за пенсионна реформа и покачването на възрастта за пенсиониране. По това време беше изпусната и прословутата реплика на финансовия министър за „феодалните старци“, която също има бюджетен корен.

В тази среда на фискално противопоставяне се оформи силен натиск за отпускане на държавните харчове и напомпване на дефицита. В края на януари 2010 г. група икономисти изпратихме отворен призив до медиите под заглавието „Не вдигайте дефицита„, чиято идея беше именно да се противопостави на проповедниците на неограниченото харчене. Минаха повече от 6 години от публикуването на това писмо и новините съвсем не са добри.

Нито едно правителство след кризата не зае открита позиция за покачване на дефицита.

Най-вероятно всички финансови министри в този период биха се съгласили публично с текста на това писмо от 2010 г. През 2012 г. имаше моменти, в които икономистите започнахме дори да виждаме надежда за измъкване от капана на дефицитното харчене. Тогава обаче политиците преоткриха фискалните илюзии и за кратък период нанесоха повече щети на бюджета отколкото рецесията от 2009 г.

Турбулентната политическа среда след началото на 2013 г. донесе нов модел на фискална политика в страната – модела на бюджетните актуализации и „тихото“ прокарване на дефицит. Две от трите години с най-голям бюджетен дефицит след въвеждането на валутния борд в страната са 2014 и 2015 г.

Тези дни беше публикувана и официалната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г., която показва, че дефицитът остава поне до 2019 г.

Това би означавало 11 години на бюджетен дефицит на обща стойност около 17 млрд. лв.

И това е, ако всичко върви по план. През последните години стана традиция едно или друго правителство да обявява фискална консолидация в съответната тригодишна бюджетна рамка, след което да идва някакво непредвидено обстоятелство и поредна бюджетна актуализация, която отново вдига разходите и съответно – дефицита. В текущото изпълнение на бюджета винаги има някакъв детайл, който се използва за обяснение за поведението на бюджетното салдо.

Големият въпрос обаче остава: рецесията приключи през второто тримесечие на 2010 г., защо ще имаме дефицит и през 2019 г.?

Наред с негативните ефекти от трупането на дефицити, непосредствено след кризата се опитахме да обясним и друго. Дефицитното харчене рядко се появява за година или две. Изпуснеш ли веднъж балансираното бюджетно салдо, дефицитът много бързо се превръща в хроничен или както често се представя пред данъкоплатците – неизбежен. Покачването на разходите се случва автоматично, актуализацията на бюджета само регистрира вече направени плащания и т.н. Именно това се случва и у нас – уж няма официална политика на бюджетна експанзия, а разходите вървят нагоре и дефицитът си стои.

Така в новата бюджетна история на страната вече се откроиха две различни десетилетия. Първото е периодът 2000-2009 г., когато сумарно бюджетът спести 6,5 млрд. лв. И второто – периодът 2010-2019 г., когато бюджетът най-вероятно ще е на минус над 16 млрд. лв. Това е голямата картина, която не бива да се забравя в злободневното обсъждане на поредния държавен харч или актуализация на бюджета.

Коментарът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Заглавието е на Клуб Z.

http://clubz.bg/38384-nali_recesiqta_si_trygna___zashto_togava_zatyvame_v_dylgove

Бившият министър-председател Пламен Орешарски заяви пред БНТ, че сме в начален етап на т.нар. „дългова спирала“. Практиката досега показва, че веднъж като се влезе в нея, много трудно може да се излезе. Най-лошото, което може да се случи, се вижда в нашите южни съседи – рестрикции, ограничения, намаляване на доходи.

Една част от новите дългове, които се взимат служат, за да се превърта дълга – т.е. да се погасяват стари дългове, но лошото е, че една част са за покриване на дефицити. А това вече в бюджета е анахронизъм. Ние сме шеста година на дефицити и ако в началните години, имаше известно обяснение с острия стадий на кризата, днес няма обяснение, заяви бившият премиер Пламен Орешарски.

Той предупреди, че трябва да вървим към балансирани бюджети и да преустановим нарастването на дълга, защото сме в начален етап на „дългова спирала“.

„Гледайте нарастването на дълга, а не че се взимат дългове, за да се погасяват стари. Ако е само това, дългът няма да расте, но той расте. Което означава, че сме в начален етап на т.нар. „дългова спирала“. Малка утеха е, че сме в начален етап, защото практиката досега показва (не само на нашата страна, но и на всички страни, които са изпадали в дългови кризи), че веднъж като се влезе в дългова спирала, много трудно се прекратява и излиза. Трябва много политическа воля, за да се преустановят дефицитите“, каза Орешарски.

Според него най-лошото, което може да се случи, го виждаме в нашите съседи – южни съседи – рестрикции, ограничени, намаляване на доходи

„Не искам да плаша никого – все още не сме пред тази угроза. Истинският проблем ще го усетят някои от следващите кабинети“, заяви Орешарски.

На читателски въпрос за милиардите заеми, които са взимали по време на неговото управление, той отговори, че това е било нужно, за да се погаси фермерският дълг на министър Дянков и да се финансира дефицита за 2014 г.

„Не може да се отсече отведнъж нито дефицита, нито взимането на заеми. Трябва да се обслужват дълговете. Това трябва да става плавно с програма, в рамките на няколко години. Не виждам точно това в момента. Виждам ескалация на взимането на заемите, а не плавно намаление до установяване на балансиран бюджет и преустановяване на взимане на заеми, които да харчим – по-скоро заеми, с които да обслужваме старите“, каза още Орешарски.

„Не е най-важното дали това правителство ще издържи 4 години. Най-важното е какви цели бяха обявени от кабинета „Борисов“, когато дойде на власт, и дали те се изпълняват. Тези цели не се изпълняват. Това правителство означава четири години да стоим на едно място“.

„Бих искал да говорим много повече за развитие, а не за стабилност. Без развитие страната изостава. Доста близки са думите стабилност и застой. През 80-те години на ХХ век също говорихме за стабилност, нямаше протести, но

всъщност имаше застой, а това не беше добро за България“,

коментира още Орешарски, чието правителство падна през юли 2014 година след дългите протести под мотото „#Кой“ заради предложението му Делян Пеевски да оглави ДАНС и оттеглената по-късно подкрепа на ДПС.

Източник: БНТ