Няколко мита за българите в чужбина!

Имам специално отношение към темата за българите в чужбина, тъй като голяма част от съзнателния ми живот е минал извън България, а повечето от най-близките ми хора продължават постоянно да живеят навън. Покрай споровете за избирателните права обаче, се развяват няколко мита за българите в чужбина, които нямат никаква връзка с реалността. Първият е, че навън се бил изнесъл „елитът на нацията“, все интелигенция, IT – специалисти, велики творци и каквото още значимо се сетите. Ами това категорично не е вярно.

Сред тези няколко милиона навън, броят на проститутки, сутеньори, наркопласьори, автоджамбази, просяци, измамници и обикновени негодници е напълно съизмерим с този на българите в България. Броят на тези, които нямат постоянна работа и бачкат в сивия сектор, без договори и социални осигуровки също е съизмерим с този в България. Разбира се, има много добри, дори изключителни професионалисти в различни области, хора които са заслужили уважение в съответната страна, но те са също толкова малочислени, колкото и подобните им в България.

Съществената разлика е, че тези в България биват системно мачкани и унижавани, но това обаче, не е въпрос на партии и политика, а на народопсихология. Истината е, че навън се е изнесла около 1/4 от България, чиято структура в социално, етническо,етично и професионално отношение се доближава значително до тази, която е останала в Родината. Но пък тази мания всеки да се брои за „преуспял и елит“ изглежда някак си генетично заложен у повечето българи, независимо къде се намират. 🙂

Вторият мит е, че българите в чужбина умират да гласуват на избори, но българската държава им пречела. Глупости! Огромната част от българите там не биха гласували, дори да направят секция в двора им. По мои наблюдения, ако има нещо, в което българите в чужбина са по-напред от тези в България, това е, че те по-трудно могат да бъдат излъгани толкова масово, просто защото животът навън им е спестил доста от илюзиите, с които още живее не малка част от местните. С други думи, повечето от тях отдавна са научили, че с лозунги за „европейски ценности“ не се плащат сметките и ипотеките, нито се купуват храна и дрехи. 🙂

В тази връзка, най-шумните активисти отвън, които се правят на големи борци за правата на сънародниците си в чужбина са просто обикновени тарикати, които лично или пък техни близки в България биха намазали, ако една или друга партия е на власт и никаква грижи за останалите българи, където и да се намират те изобщо не ги вълнува. По отношение морала на активистите, пак няма абсолютно никаква разлика между живеещите в България и тези в чужбина. Изобщо, да си българин е такава една особена съдба, която няма нищо общо с местоположението. 🙂

P.S. Отплеснах се в обяснения като Бойко Борисов на трето откриване на един и същи обект. 🙂