Пат Бюканън: Нима ще го приемем за „партньорство“, ако Русия патрулираше до нашите брегове?!

В петък, 29 април, руски изтребител Су-27 извърши опасна маневра в непосредствена близост до американски военен самолет RC-135 над Балтийско море – за втори път в последните две седмици. Също през април руски военни самолети два пъти прелетяха над американския есминец „Доналд Кук“, който патрулираше в Балтийско море, недалеч от руския Калининград.
Съобщението от Владимир Путин гласеше: Дръжте шпионските си кораби и самолети на почтително разстояние от нас. Очевидно е, че не сме го разбрали.
В петък, 29 април, заместник-министър на отбраната Робърт Уорк обяви, че 4000 военни на НАТО, включително и два американски батальона, ще бъдат разположени в Полша и в балтийските страни, точно на границата с Русия. „Руснаците провеждат много внезапни учения до самите граници с участието на много войници“ – каза Уорк, наричайки това „изключително провокативно поведение.“
Но как разгръщането на руски военни вътре в Русия ние считаме за „провокативно“, а разполагането на американски войски в непосредствена близост до границите с Русия – не? И преди нещата да са стигнали до сериозен сблъсък, най-добре е да проверим нашата скрита карта.
Германия трябва да осигури един от четирите батальона, които ще бъдат разположени в Прибалтика. Но резултатите от проучването, проведено миналата седмица от Фондация Бертелсман показват, че само 31% от германците подкрепят изпращането на германски войски в балтийските държави и Полша, а 57% са против подобен ход, въпреки че договорът на НАТО го изисква.
Миналата година резултатите от проучване, проведено от Изследователския център Пю показаха, че по-голямата част от италианците и французите са против започването на военни действия срещу Русия, в случай, че тя нахлуе в Литва, Латвия, Естония или Полша. Ако нещата стигнат до война в Прибалтика, нашите европейски съюзници предпочитат в нея да се сражаваме ние, американците.
Запитан коя е главната стратегическа заплаха за САЩ, оттеглилият се в оставка началник-щаб на американските сухопътни сили ген. Рей Одиерно повтори думите на генерала от морската пехота Джоузеф Дънфорд: „Вярвам, че това е Русия“. Той спомена за заплаха за Естония, Латвия, Литва и Украйна. В същото време, когато генерал Одиерно постъпва на служба в армията, тези четири държави са част от Съветския съюз и нито един президент от времето на Студената война не си е и помислял, че си струва да воюва за тях.
Независимостта на балтийските държави е един от най-важните мирни дивиденти след края на Студената война. Но кога успяха да станат толкова значими за американските интереси, че заради гарантирането на тяхната безопасност да започнем война с Русия?
Навярно Путин е начело в списъка на враговете на вашингтонския естаблишмънт, но ние трябва да се опитаме да погледнем на света от неговите позиции.
Когато Роналд Рейгън се срещна с Михаил Горбачов в Рейкявик през 1986 г., Путин е на 30 и няколко години, а съветската империя се простира от река Елба до Беринговия проток, от Арктика до Афганистан. Руснаците бяха из цяла Африка, в Карибите и Централна Америка. Съветският съюз беше световна суперсила, достигнала стратегически паритет със САЩ.
А сега да видим как оттогава се е променил светът за Путин и за Русия.
По времето, когато Путин навърши 40 години, Червената армия започна своето наполеоновско отстъпление от Европа, а страната му беше разделена на 15 държави. По времето, когато той дойде на власт, СССР изгуби една трета от територията си и половината от населението си. Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан, Грузия, Армения и Азербайджан се разделиха с Русия.

Черно море, някога съветско, беше разделено между прозападната Украйна на север, враждебната Грузия на изток и двама бивши съюзници от Варшавския договор на запад – България и Румъния, които бяха приети в НАТО.
Сега руските военни кораби, плаващи от Санкт Петербург до Атлантика, вече трябва да преминават покрай бреговете на осем държави от НАТО – Естония, Латвия, Литва, Полша, Германия, Дания, Норвегия и Обединеното кралство.
Путин видя как НАТО – въпреки тържествените обещания на САЩ, дадени на Горбачов – постепенно поглъща Източна Европа, от която Русия се отказа, и три бивши републики на СССР.
Сега той чува как американските ястреби настояват за приемането на още три бивши съветски републики – Молдова, Грузия и Украйна – в НАТО – един съюз, който е пряко насочен срещу Русия.
След като Путин успя да убеди Киев да се присъедини към ръководения от Москва икономическия съюз, той видя как проруското украинско правителство беше свалено с преврат, подкрепен от Съединените щати. Той видя как финансираните от САЩ „цветни“ революции се опитват да свалят приятелските на Москва режими.
„Русия не прие протегнатата ръка за партньорство и избра пътя на враждата“, каза главнокомандващият на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав. Но защо Путин трябва да приема неумолимия марш на НАТО на изток като „протегната ръка за партньорство“?!
Ако бяхме изгубили Студената война и руски военни самолети бяха започнали да патрулират край бреговете на Пенсакола, Норфолк и Сан Диего, как биха реагирали пилотите на американските F-16? И ако изведнъж установим, че Мексико, Канада, Куба и голяма част от Южна Америка са във военен съюз срещу нас, че приемат на териториите си руски военни бази и военни, нима ще възприемаме това като „протегната ръка за партньорство“?!
Ние жънем плодовете на разбираемия гняв и негодувание на руския народ заради начина, по който използвахме отстъплението на Москва от империята. Нима ние сами не отхвърлихме протегнатата ръка за приятелство от Русия, когато избрахме да наложим нашия „еднополюсен модел“, да си играем на „велика империя“ и да постигнем статута на „доброжелателен глобален хегемон“?
И ако сега сме свидетели на втора Студена война, наистина ли Русия я започна?

Автор: Патрик Бюканън

Патрик Бюканън е американски политик и журналист. Съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън. Автор на книгата „Самоубийството на свръхсилата: ще оцелее ли Америка до 2025?”

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro – http://www.memoriabg.com/

Източник: The American Conservative