Коментари
Политологът Калоян Методиев: Европейски „лидери“ убиват ЕС, на България й трябва план Б!
– Д-р Методиев, преди два дни участвахте в научна конференция в Софийския университет на тема „Ще се разпадне ли Европейският съюз?”. На нея един от лекторите – Валентин Вацев отговори на въпроса така: „Не бих си позволил да говоря за разпад. Но нещо се е променило и ние го чувстваме с всичките си сетива.” В момента ви намирам във Виена. По-различна ли ви се струва австрийската столица, усещате ли промяна с всичките си сетива?
– Да, промяната се усеща, вижда, чувства. И няма как иначе да бъде – шоковото смесване на култури, религии, етноси, винаги в историята е водило и до значителни социални и политически промени. Местното население вече е малцинство във Виена, Ротердам, Марсилия, Лондон и много други европейски градове. Това, което се случва в тях днес е важно, но още по-важно е какво ще се случи утре. Интересуват ни тенденциите в следващите 10 години. Това е една от задачите на политологията. Да се конструира бъдещето. За мен големи части от Западна Европа вече са в спиралата на косовския сценарий. Губят битката с демографията, а това означава загубена битка и за територията.
– През изминалата седмица на първия тур на президентските избори в Австрия убедително спечели кандидатът на крайната десница Норберт Хофер, а кандидатите на двете управляващи партии останаха далеч назад в резултата и не стигнаха до балотаж. Как разчитате тази победа?
– Австрийците усещат, виждат и чувстват заплахата. Това е техният опит за спасение. Виждат го като промяна на политиката, като нови лица. Не случайно кандидатите на управляващите от Втората световна война насам партии са буквално смазани – на 4 и 5 място. Дори конюнктурно да се обединят срещу Хофер и да подкрепят кандидата на Зелените, който се класира втори, силите им постоянно намаляват. Абсолютно същото е положението във Франция и Германия. Партийната система на Европа е в период на преформатиране. Партиите на либералното статукво изиграха своята роля. Дори Хофер да не успее да направи пробива, заявката вече е дадена. Влакът тръгна.
– Застрашено ли е бъдещето на Европа от подем на крайнодесните сили? Какво може да ги спре?
– Това е политически коректна пропаганда. Досега успешно слагаха етикети и схемата им работеше. В случая – „крайно“. Кое е дясното и кое лявото на определяната като дясна Австрийска народна партия и като лява Социалдемократическа, които вече постоянно правят голяма управленска коалиция. В Германия е същата работа. Пишат, че Ангела Меркел била консерватор и християн-демократ. Какво консервативно има в екстремистката й либерална политика по мигрантския въпрос? Какво християнско има да унищожаваш цели народи с политиката си? Какво е демократичното в това да принуждаваш цели държави да приемат последствията от твоите собствени грешки като например квотно разпределение на имигранти или да плащат солидарно пари на Ердоган? Във Франция на местните избори социалистите на Оланд и народняците на Саркози се обединиха на втори тур на местните избори, за да спрат победилите на много места кандидатите на Националния фронт. В тяхното уравнение от икономическо-политическа апаратна власт има един излишен елемент и това са европейските народи. Виждате обаче, че част от излишните започват да надигат глава.
– Австрийският „Ди пресе” публикува информацията от България за забраната на бурките в Пазарджик. Онлайн коментарите под новината бяха одобрителни. Един от тях гласеше, че източноевропейските страни пак са по-напред, като се имаше предвид и политиката на Вишеградската четворка спрямо мигрантите. Според вас има ли все пак за какво да завиждат на нас, българите?
– Има, разбира се. И на всички източноевропейци. Западът е много по-напреднал технологично, като икономически модели, социална организация, ниски нива на корупция, работещи институции, по-добри условия за отглеждане на деца, по-добро здравно обслужване и т.н. Проблемът му дойде от либералната ценностна и морална деградация. Кончита Вурст е добър пример за западния декаданс. Това, че един убиец на десетки хора като Брейвик осъди държавата заради слаб интернет в затвора или нещо подобно. Това, че политици от леви партии от Дания и Швеция се борят за узаконяване на секса между деца и родители. Това, че във Франция и Белгия ги взривяват и избиват по улиците, а лидерите им, като в някакъв транс, говорят за толерантност и ценности. И все в тоя дух. Източна Европа устоя на либералната месомелачка. Виждате откъде дойде най-голямата опозиция на Меркел – от бившите източногермански провинции. Вишеградите дадоха отпора, а западните общества мълчаха, докато лидерите им ги подменяха.
– Минахте тези дни шенгенски граници. Как? Оцелява ли Шенген?
– На сръбско-унгарската граница понякога се чака и часове. Контролът вече е сто процентов. С двойна проверка. Тировете изкарват и по 10-12 часа. Покрай оградата стоят войници с автомати. Палатковите лагери пред мрежата са пълни с дебнещи имигранти, които чакат удобен момент да атакуват или някой от Западна Европа да ги покани. На австрийско-унгарската граница не ви мърда от половин до един час чакане. Това вече е вътре в Шенгенското пространство. Не се нарича граничен контрол, а полицейска проверка. Дали ще е врат или шия е все тая. Шенген е суспендиран. Сега се чака повече от времето, когато пътувахме с визи. Бизнесът и всички останали могат да благодарят за новите условия на Меркел, Оланд и Европейската комисия.
– Какъв е вашият отговор сега на въпроса „Ще се разпадне ли Европейският съюз?”
– Нищо на този свят не е вечно. Въпросът е кога. Нямам отговор на него. Това, което знам е, че не може да остане в този си и вид и най-вече с този политически елит. Тези „лидери“ убиват не само Европейския съюз, но и европейските народи, традиционни ценности и култура. Като първостепенна задача пред здравата част от българската академична и аналитична общност бих поставил разработването на различни сценарии за развитие на ситуацията. Трябва ни план Б. Трябва да сме готови за евентуалните промени, за да се позиционираме по-добре и да решим свои проблеми като държава и народ.
Във всички съседни на България страни има напрежение, конфликти. Как ще се развият процесите на Балканите в следващите месеци, в следващата година?
Те вече се развиват тревожно. В Турция, която е най-важна за нас към днешна дата, не се очертава успокояване на напрежението. Страната затъва в проблеми, които най-вероятно ще ескалират. На първо място – кюрдският въпрос. Македония е в по-тежка ситуация, отколкото изглежда. Не изключвам конфедерирането й. И това е като оптимистичен сценарий. Гърция на Ципрас е неспособна да решава икономически и проблемите на сигурността. И тя върви в лоша посока. Ако няма промяна на управлението там – не виждам нищо хубаво. Нова демокрация, начело с новия си лидер Кирякос Мицотакис, даде заявка, че е готова да управлява страната. Всяка промяна е по-добре от това затъване по южните ни граници. Оформилата се работна тройка – Ердоган-Ципрас-Меркел е носител на нестабилност и напрежение.
– Дава ли си сметка нашият политически елит за промените в Европа и региона?
– Ако съдя по действията им – не. Ако съдя по приказките им, рискувам да ме излъжат. Едни неща се говорят, после втори се правят, цялата работа се увива с дебел пиарски целофан и не може да се разбере какво се случва наистина. За съжаление по това нашите днешни политици повече приличат на тези от Западна Европа. Източноевропейските лидери вече не говорят и не правят така.
Голяма част от номенклатурния комунистически елит се прероди след 10 ноември в нов либерален такъв. В момента голяма част от същия се опитва да играе една двойна игра – хем да пази либералния ред, от който е част и от който се храни, хем да се ориентира в ситуацията и да се позиционира за следващия исторически етап. Това са много интуитивни и пресметливи играчи, които усещат, че нещо става. Трябва да им се попречи за това ново преобразяване. Национално центрираната политика изисква друг тип политици.
Източник: Епицентър
Коментари
