Блъфове на килограм

Мегаломанията на Борисов да е навсякъде, по всяко време и да си мисли, че решава всеки проблем, завладява все по-нови територии. Да проявява загриженост и за опозицията, която си вкарвала автогол с искането за предсрочни избори, обаче излиза извън рамките на обикновената ирония. Защото по-страшно от глупостите, които говори, е, че явно си вярва.
„По-изгодно време за мен за избори няма, а те точно това провокират. Хайде – предсрочни избори, добре, да ги направим. Как ще се представят и какво ще стане? Отговорно ли е това?“, кахъри се Борисов. И интригантски поставя в един кюп ДСБ, БСП, ДПС и „Атака“, за да предизвика омерзение към тях, като прекрасно знае, че това е един невъзможен политически формат. 
А истината е съвсем тривиална – „стабилността“ му се изчерпва, правителството вече се натовари с достатъчно негативи, дългове и скандали и се дъни по всички фронтове. Кажете една сфера, където Борисов и ГЕРБ да не се дънят – правосъдие, здравеопазване, борбата с престъпността, с корупцията, състоянието на армията, образование, пенсионната реформа, енергетиката, дори в любимата инфраструктура. Парите се харчат нецелесъобразно, не идват от растеж на икономиката, а от еврофондове, но и те са до време. Фирмата-строител е предимно една, непрозрачно избрана. След което по правило почват ремонти заради некадърно свършена работа. Като капак – той и ГЕРБ доведоха страната до дългова спирала, от която излизане няма. Крадоха и продължават да крадат като за световно, а искат още да управляват!
Е, няма как при това положение опозицията – била тя лява, дясна, вътрешна или каквато щете, да стои със скръстени ръце и да не настоява за предсрочни избори. Трябва наистина да си малоумен, за да не го сториш. А колкото до Борисов – блъфовете му нямат спирачка. Ако наистина му беше най-изгодно да направи избори сега, щеше да ги направи със сигурност. За държавата му е през… сещате се какво.

Валентин Георгиев, Дума