Анализи

Джон Пилджър*: Америка се спотайва и се готви за война!

Джон Пилджър*: Америка се спотайва и се готви за война!

C37

Завръщайки се в САЩ в годината на президентски избори, аз бях поразен от възцарилото се в страната мълчание по редица важни въпроси. Като журналист съм отразявал четири президентски кампании. През 1968 г. бях с Робърт Кенеди, когато той загина и видях убиеца му, миг преди да го застреля. Това за мене бе посвещение в американската действителност.
Убитият през същата година Мартин Лутър Кинг беше дръзнал да сравни страданията на афроамериканците в САЩ със страданията на народа на Виетнам. Когато Джанис Джоплин пееше, че свободата е само друг начин да кажеш, че вече няма какво да губиш, тя всъщност разказваше за милионите жертви на Америка в далечни от нея страни по света.
„Ние загубихме във Виетнам 58 хил. млади войници, които умряха за вашата свобода, не го забравяйте“, говореше един екскурзовод в Мемориала на Линкълн във Вашингтон пред група ученици. Той изопачаваше истината за Виетнам, превръщайки я в лъжа, която нямаше кой да опровергае. Милионите виетнамци, които загинаха, бяха осакатени, отровени и лишени от имота си заради американската агресия, нямат право на историческо място в младите умове. Такова право нямат и 60-те хиляди ветерани от Виетнамската война, които сложиха край на собствения си живот.
Преди няколко години посетих една популярна изложба, наречена „Цената на свободата“ в почитаемия Смитсънов институт във Вашингтон. Опашки от обикновени хора, главно деца, сякаш бяха попаднали в някаква пещера на дядо Коледа, където трябваше да бъдат залъгвани.

Те бяха заливани с лъжи:

че атомните бомбардировки над Хирошима и Нагазаки били спасили милион човешки живота или че Ирак бил „освободен“ чрез въздушни удари с безпрецедентна точност. Основната идея на изложбата се свеждаше до героичния, но неверен извод, че само американците плащат цената на свободата.
Предизборната кампания през 2016 г. е забележителна не само с възхода на Доналд Тръмп и Бърни Сандърс, но и с упоритото мълчание за „кръвопролитната божественост“, която Америка сама приписва на себе си. Една трета от страните членки на ООН са усетили ботуша на Вашингтон, който сваля правителства, подкопава демокрацията, налага блокади и бойкоти. Повечето президенти, отговорни за тези деяния, са били демократи: Труман, Кенеди, Джонсън, Картър, Клинтън, Обама.

shutterstock_324859283-3
Зашеметяващият брой прояви на коварство така са мутирали в общественото съзнание – пише покойният английски писател и Нобелов лауреат Харолд Пинтър – че те сякаш никога не са се случвали. „Нищо не се беше случило. Дори докато се случваше, то всъщност не се случваше. То нямаше значение. То не представляваше интерес…“
Да вземем Барак Обама. Докато той се подготвя вече да напусне президентския пост, отново започва голямото подмазване. Бил „готин“, казват. Всъщност, това е един от американските президенти, извършили най-много насилия. Обама даде пълна свобода за действие на апарата на Пентагона, в сравнение с всички свои предшественици подложи на преследване повече хора, говорещи истината за американските военни престъпления. Днес Обама предприема безпрецедентна кампания на тероризъм и убийства чрез безпилотните самолети.
През 2009 г. той обеща да работи за освобождаването на света от ядрени оръжия и получи Нобеловата награда за мир. Всъщност при никой друг американски президент не са били създадени повече ядрени бойни глави, отколкото при него. Той „модернизира“ американския арсенал и сега в него влиза и едно ново ядрено „мини“ оръжие, за което високопоставен американски генерал заяви, че неговият неголям размер и „умна“ технология създавали увереността, че употребата му вече не е нещо немислимо, а е напълно възможна.
Джеймс Бредли, автор на бестселъра „Знамената на нашите бащи“ и син на един от морските пехотинци, които издигнаха американското знаме на японския остров Иво Джима през пролетта на 1945 г., казва: „Един голям мит, който се разпространява, е че Обама е миролюбив човек, който се опитва да се освободи от ядрените оръжия. Той е най-изявеният привърженик на ядреното оръжие от всички други. Обвърза ни с катастрофалния курс, при който се харчат милиарди за нови ядрени оръжия“. По часовника на Обама втората студена война вече е започнала. Руският президент вече се изобразява като злодей от пантомима, а китайците засега все още не са окарикатурени, но бойците на медийния фронт работят по въпроса.
Нито Хилари Клинтън, нито Бърни Сандърс не коментират тези теми.

Сякаш няма рискове за САЩ

и американците. За двамата президентски кандидати сякаш не е в ход най-голямото от Втората световна война насам трупане на войски и оръжия по границите на Русия и разполагането на натовската противоракетна система „Иджис“, предназначена за нанасяне на предварителен удар в сърцето на втората ядрена сила в света – Русия.
Същевременно Пентагонът изпраща кораби, самолети и специални сили във Филипините, за да сплашва Китай, който САЩ вече са обкръжили със стотици военни бази, простиращи се като дъга от Австралия до Азия, а през азиатския континент чак до Афганистан. Обама нарича това „опорна точка към Азия“. Като последствие от тези действия Китай, както се твърди, е заменил своята досегашна политика на отказ от първи ядрен удар с висока степен на бойна готовност и е оборудвал своите морски подводници с ядрени ракети.
Именно Хилари Клинтън като държавен секретар на САЩ през 2010 г. превърна един териториален спор за скали и рифове в Южнокитайско море в международен. Последва ожесточена антикитайска истерия на Си Ен Ен и Би Би Си. През 2015 г. военните учения на САЩ и Австралия имитираха затваряне на протока Малака, през който преминава голямата част от търговията и нефтените доставки на Китай. Клинтън обяви, че САЩ имали свой „национален интерес“ в тези азиатски води. Филипините и Виетнам бяха насърчавани и подкупвани да съживят стари вражди с Китай. В САЩ китайските отбранителни позиции са представяни като нападателни ходове и така се подготвя почвата американците да приемат ескалацията на агресивните действия на Пентагона срещу Пекин. Подобна стратегия на провокации и пропаганда се прилага и спрямо Русия.

previs_usa2.jpg_1718483346
Клинтън, „кандидатката на жените“, остави кървава диря от преврати: в Хондурас, в Либия и Украйна, която днес е поле за действие на ЦРУ, гъмжи от нацисти и е фронтова линия за война срещу Русия. Именно през Украйна през юни 1941 г. нацистка Германия нахлу в Съветския съюз, който загуби във войната 27 милиона души и това епично бедствие се помни в Русия. За нагласите на Клинтън по въпросите на мира и войната говори фактът, че от десетте най-големи оръжейни компании в света само една не е дала пари за нейната президентската кампания, а останалите девет направиха дарения в размер, с който не могат да се сравнят „помощите“ за нито един от останалите участници в президентската надпревара.
Сандърс, надеждата на едно мнозинство от млади американци, не е много по-различен в своите възгледи за света.

Той подкрепи незаконните бомбардировки

на Бил Клинтън над Сърбия, одобрява тероризма чрез дронове, а също провокациите спрямо Русия и завръщането на специалните сили в Ирак. Сандърс не намира за нужно да коментира гръмките заплахи на Вашингтон по адрес на Китай или да каже нещо за засилващия се риск от ядрена война. Той е съгласен, че Едуард Сноудън, който даде гласност на тъмните тайни на Вашингтон, трябва да бъде съден за своите разкрития и нарича бившия венецуелски президент Уго Чавес „мъртъв комунистически диктатор“. Сандърс обещава да подкрепи Клинтън, ако тя бъде номинирана за кандидат за президент на Демократическата партия.
Изборът между Тръмп и Клинтън е стара илюзия. Това въобще не е избор, защото и двамата са страни на една и съща монета. И все пак, има известна разлика. Като превръща малцинствата в изкупителна жертва и обещава да „направи Америка отново велика“, Тръмп се изявява на вътрешнополитическата сцена като крайно десен популист. Клинтън обаче е може би по-голямата опасност за световния мир. „Само Доналд Тръмп каза нещо смислено и критично за външната политика на САЩ“, пише Стивън Коен, един от малцината американски експерти по проблемите на Русия, които предупреждават за риска от война. Той изброи критичните въпроси, които единствено Тръмп е задал досега. Сред тях са: защо САЩ са навсякъде по планетата, каква е истинската задача на НАТО, защо САЩ непрекъснато действат за смяна на режимите в други страни, защо Вашингтон третира като враг Русия.
Истерията в либералните медии по адрес на Тръмп служи да се поддържа илюзията, че в САЩ съществуват „свободен и открит дебат“ и „демокрация в действие“. Неговите възгледи за имигрантите и мюсюлманите наистина са уродливи, но все пак човекът, който депортира беззащитни хора от страната, не е Тръмп, а Обама, част от чието наследство е предателството спрямо цветнокожите хора в САЩ. Броят на обитателите на американските затвори, а те са главно чернокожи, сега е по-голям от обитателите на сталинския ГУЛаг.
Тази президентска кампания може би не опира до популизма, а до американския либерализъм – идеология, която се смята за модерна и превъзхождаща всички останали, както и за единствен верен път, който трябва да бъде следван. Хората от дясното крило на либерализма напомнят християнските империалисти от XIX век, които са били убедени, че господ им е възложил дълга да обръщат другите в своята религия, да ги контролират или завладяват.
Във Великобритания либералната роля се играе от „блеъризма“. Във в. „Гардиан“ овациите бяха оглушителни, а Блеър беше наречен „мистична“ личност. От САЩ бе внесен и предоставен на разположението му един инструмент за отклоняване на общественото внимание, известен като „политика на идентичността“, издигащ критерии като пол, раса, сексуална ориентация и др. Беше обявено, че историята е приключила, отричаше се класовата принадлежност, а се въздигаше сексуалната идентичност в лицето на феминизма.

cid_af518c65-1844-40fc-897d-502b96b07fb1

Еквивалент на десните блеъристи

в САЩ са политически коректните войнолюбци от „Ню Йорк таймс“, „Вашингтон пост“ и телевизионните мрежи, които господстват в политическия дебат, свързан с президентските избори. Поведе се яростна дискусия за изневерите на Тръмп. Клеймяха Тръмп, че на такъв човек не може да се има доверие, поради което той не бива да бъде изпратен в Белия дом. Никакви сериозни въпроси не бяха. Нищо не се спомена за онези 80% от американците, чиито доходи рухнаха до нивото на 70-те години. Нито пък се говореше за опасното плъзгане на страната към война. Общоприетата „мъдрост“ гласеше: стисни си носа, за да ти е по-лесно да направиш неприятен избор, и гласувай за Клинтън или за всеки друг, но не и за Тръмп. Смисълът на тази предизборна препоръка е, че така не само ще се възпре чудовището Тръмп, но и едновременно с това ще се съхрани една обществена система, която се е устремила към поредната война.

mf-wide-pilger3-20131231120657428653-620x349

http://johnpilger.com/
ДУМА,  Превод Светлана Михова
––––-

*Авторът е австралийски журналист, отдавна живеещ в Англия, и дългогодишен военен кореспондент

 

More in Анализи

phpzbdpk7_559x345

Politico: Срам за германските военни! Кремъл ликува, след като унизи Берлин с теча за “Таурус“ и Кримския мост

март 4, 2024
1010x570

„Нюзуик“: Русия победи Запада във войната на санкции. Руската икономика расте с бързи темпове

януари 20, 2024
пса

Руски коментар: Братушките се продадоха на врага. Да благодарим на българите, че ни избавиха от историческите митове. Похарчихме доста кръв и пари заради тях

януари 16, 2024
nyu-york-taims-rusiia-si-vrashta-690

„Ню Йорк таймс“: Ситуацията на фронта се обръща в полза на Русия

декември 23, 2023
путинbig_6957

The Telegraph: Русия е близо до съкрушителна победа. Основите на Европа са разклатени

декември 14, 2023
768x432

Gazeta Wyborcza: Москва триумфира. Западът ще претърпи тежко фиаско заедно с Украйна

ноември 25, 2023