Анализи
„Файненшъл таймс“: Бунтът срещу елита пречупи политическата система!
С един замах беше унищожена тази икономическа и външна политика, която беше разработвана и въплъщавана в живота почти половин век. Политическата система се оказа пречупена в резултат на бунт срещу елита. Обединеното кралство се разедини, а Англия се оказа разделена на големи градове и слединдустриална провинция. Гласуване против глобализацията. Решение, отслабващо Европа и Запада. Политическо земетресение.
Всички тези изказвания са твърде сдържани.
Преди 60 г. Суецката криза спусна завеса над империята. В резултат на референдум извънредно раздробената Британия се отказа от ролята на една от водещите западни страни.
Дейвид Камерън предупреждаваше, че решението за поставяне на мостове с Европа ще причини големи щети на страната. Но с това няма да се свърши.
Великобритания в продължение на векове е глобален играч и дълго време нямащата равна на себе си империя, разтръби отстъплението. Забравете носталгичните мечти за страна, която хвърли оковите на Брюксел и е на път да завладее света отново. Следващото десетилетие Великобритания ще проведе в търсене на ролята си, която значително се намали.
Гласуването срещу ЕС може да стане и гласуване срещу Великобритания. Привържениците на Breеxit са английски националисти. Шотландия и Северна Ирландия не искат да излизат от ЕС. Като и Лондон, представляващ изключително глобализиран град. Така че излизането от един съюз може да се окаже гибел за другия.
Кой може да обвинява шотландците за това, че те предпочитат Европа и Англия, която реши да се самоизолира и се застъпи сама срещу себе си? Колко време ще мине до този момент, в който на англичаните ще им омръзне да се оплакват за сметка на Северна Ирландия?
Политическите сътресения от този бунт срещу срещу стария режим ще бъдат изпитани от мнозина далеч отвъд британските брегове. Това е мощен удар срещу Европа и предупреждение към общопризнатите партии от либералните демократични държави. Такъв изход е в резултат на бунт срещу глобализацията и чисто британска враждебност към бюрократите от ЕС в Брюксел. Имиграцията също изигра значителна роля – та нали Великобритания винаги е била отворена към външния свят.
Колко леко и просто неудържимият патриотизъм се превърна в заслепяващ национализъм! В политиката на всички напреднали демокрации възниква брожение, предизвикано от недолоството от богатите елити.
Погледнете към страните от Европа, после хвърлете поглед отвъд Атлантика, където Доналд Тръмп провежда президентската си кампания, и ще видите същото кипящо възмущение по повод на глобализацията, миграцията и съкращаването на разходите за социални нужди. Следвоенният политически ред, в който доминираха дясно- и лявоцентристки партии, изпитва безпрецедентен натиск. Засилващият се популизъм на крайно левите и десните предизвиква сmомени за 30-те години на миналия век.
В Англия особеностите на гласуване твърде много говорят за съществуващите там разногласия. Лондон с преобладаващо мнозинство гласува за оставането. За изход гласуваха предимно тези английски провинции от североизтока и северозапад, които се чувстват изоставени и забравени от глобализацията.
На Камерън ще му се наложи да си ходи. Историята ще го запомни като премиер, който в опит да умиротвори собствената си партия, постави на карта бъдещето на страната. Но политическите последствия ще излязат далече отвъд рамките за избор на консервативен лидер.
Огромен брой гласуващи за лейбъристите отправиха предизвикателства към партийната политика. Сега, когато торите са разделени, а лейбъристите получиха отпор, е трудно да си представим как е възможно запазване на съществуващия ред.
В близка перспектива икономическият шок, както и нестабилността на финансовите пазари, има вероятност да бъдат придружени от политическа парализа. Хората гласуваха за отказ от страна на ЕС, но няма съгласие за това какво може да замени членството. Който и от привържениците на Brexit да смени Камерън на „Дауниг стрийт“ (най-лошият вариант би бил фаворитът Борис Джонсън), на него (или на нея) ще бъде много трудно създаването на консенсус.
Не, Великобритания няма да бъде поразена нито от глад, нито от бубонна чума. Но поради своето решение за излизане, тя ще стане по-бедна и по-слаба. Истината каза американският президент Барак Обама, който заяви, че ролята на Великобритания в Европа укрепва влиянието й във Вашингтон.
Тук могат да бъдат добавени още десетки други столици – Пекин, Делхи, Токио и т. н. Светът вече не принадлежи на Запада. Към свободата, демокрацията и върховенството на закона – на всички ценности, за чието авторство претендира Великобритания – е отправено предизвикателство.
Европа, въпреки всичките си недостатъци, беше тази институция, чрез която Великобритания можеше да оказва положително влияние. По думите на един бивш външен министър, през последните 70 г. Великобритания постоянно се опитва да носи на плещите си товар, който не е по силите й.
А сега тя реши да избяга от себе си. Но такава самоизолация отразява неразбирането както на интернационалния характер на британските интереси, така и мрачните геополитически реалности.
Колко ли време ще мине, преди да настъпи разкаяние?
Филип Стивънс, в. „Файненшъл таймс“
Източник: БГНЕС
Анализи
