Няма такова изживяване – да усетиш обичта и доверието на 4 палави улични котета!

Наистина няма такова изживяване! Само човек, който истински обича животинките може да го усети. Това усещане е наистина разтърсващо. А случката е повече от тривиална. И много лична. За мнозина от вас би била скучна и сладникаво безвкусна.

Но защо я разказвам? Вече за трети път храня /или по-скоро се опитвам/ да нахраня 4 палави котенца и майка им пред блока, в който живея в столичния „Младост“.

Какво ми направи впечатление?

Ами че вече ме познават и ми имат пълно доверие 🙂 Връхлитат ме гладни-гладни и без страх дори се мушкат под дланта ми, когато им сипвам ситно нарязаните кръгчета кремвирш… Дори не ги е страх да ги погаля.

Е, за сетен път се убеждавам, че животните са по-благородни, по-добри, по-доверчиви и любвеобвилни в своята първосигналност, дарявайки щастие без дори да го осъзнават.

Няма как да не се чувстваш щастилв в такава една ситуация. Прероден. Облагороден…

Майната й на политиката, си казвам в такива моменти! Когато усетиш същността на живота до себе си. Животът, изпълнен с любов, непринудена радост, усещане дори за една тревичка и няколко доволни муцунки, които не спират да ти се галкат в ръцете  🙂

Валентин Георгиев