На това дете паметник трябва да сложат! „Па шта си ти?“… „Я съм бугарка“!

През 1913г. сръбският престолонаследник Александър І удря шамар на 7-годишно момиченце в Скопие, което на наглия му въпрос Па ща си ти? отговарило „Аз съм българка!“
Иван Вазов посвещава стихотворението „Па щта си ти“ на детето – герой Васка Зойчева.
Октомври 1913 година. Балканите врят и кипят. Българинът се е изправил в неравна битка за освобождение на „брата роб“. В битката „не сме“ сами. Редом с нас са Гърция и Сърбия, които са фокусирали алчния си взор върху българските земи, докато ние носим на гърба си тежестта от битките.
На 14 октомври сръбският престолонаследник Александър Караджорджевич влиза в Скопие и като съюзник на България бива посрещнат тържествено от местните. Българите великодушно са простили десетилетната подлост на сръбската външна политика помагаща на Османската империя в борбата с ВМОРО. Подлостите са оставени в миналото в името на общата цел – победа над вековния враг. В тези велики времена сръбският принц гордо минава през Камен мост в Скопие, окъпан в цветя. Вдъхновеният сърбин пита едно малко момиченце – Васка Зойчева „Па шта си ти?“ (Каква си ти?). И получава чистосърдечният отговор БЪЛГАРКА. Вбесен от истината Александър удря шамар на момиченцето.
Новината за това се разпространява в целия свят, а Патриарът на българската литература Иван Вазов посвещава стихотворението „Па щта си ти“.
През 1934 г. в Марсилия крал Александър І е ликвидиран от Владо Черноземски.
Та, драскачо Миленко Неделковски, историята се повтаря. Минат не минат стотина години и всичко се завърта отново.
И помни, че всичко, от което се нуждаем, ни е завещано:
С враг врагувам – мяра според мяра,
с благ благувам – вяра зарад вяра!