ОБЩЕСТВО
Отново скандални бонуси в БНБ! Шефове и служители си раздали 6,3 млн. лв. през 2015 г.!
6 325 000 лева под формата на бонуси са получили служителите на Българската народна банка през 2015 г. Допълнително материално стимулиране са получавали управителят, подуправителите и членовете на Управителния съвет на Централната банка.
Скандалните данни се съдържат в одитен доклад на Сметната палата за бюджетните разходи на БНБ за календарната 2015 г., установи проверка на Епицентър.бг. Отговорността за разхищенията се поделят между бившият гуверньор Иван Искров и настоящия Димитър Радев, който зае поста в края юли 2015 г.
Със заповед на управителя на БНБ от 2011 г. са определени условията и редът за изплащане на бонусите на служителите, които обработват банкноти и монети. Възнаграждението е в размер на 2, 50 лв. за всеки отработен ден. Всеки месец е изготвяна справка – отчет, съдържаща имената на служителите, тяхната длъжност, отдела, в който работят и броя отработени дни през месеца с право на получаване на допълнителното възнаграждение.
Индивидуалният размер на бонусите за служителите са определяни на база на техните заплати с решение на Управителния съвет.
Одиторите на Сметната палата посочват, че през 2015 г. за основни и допълнителни възнаграждения на щатните служители на БНБ, управителя, подуправителите и членовете на УС са платени 22 263 000 лв. Към края на същата година, щатните служители на Централната банка са 997 души.
За една година горивото са служебните автомобили на шефовете на банката е струвало на държавния бюджет почти 315 000 лв., други 110 000 лв. са платени за ремонт и резервни части. За 2015 г. изработката и пускането в обращение на нови монети е струвало на държавата 1 750 000 лева.
Особено скандален е договорът за товаро-разтоварни дейности, сключен от бившия гуверньор Иван Искров през 2014 г. За пренасяне на принтери, компютри, маси, столове, шкафове, дивани, фотьойли, пластмасови бутилки с вода и др. БНБ е платила общо 1 182 405 лв. Одиторите констатират, че преди възлагането на тези дейности на външен изпълнител не са направени анализи и разчети доколко е финансово обосновано възлагането на посочените дейности на външен изпълнител или на назначени за целта служители. Не е известно какво точно разместване на интериора на в сградата на Централната банка е имало, за да бъде платена колосалната сума.
Сметната палата констатира нарушения и при 4-годишния договор с „Телелинк“ за доставка на комуникационно оборудване и софтуер, в това число и поддръжка, без посочване на крайна цена и прогнозни количества от всеки вид оборудване. В резултат на това са изразходвани 8 пъти повече средства от първоначално планираните за обществената поръчка. „Телелинк“ получава 2,7 млн. лв., пишат още одиторите.
Епицентър
ОБЩЕСТВО
