Стана кристално ясно какви хора се домогват до властта – и как безпощадно ни презират… Оставка и за Цецка!

НЕ ПРИВАТИЗИРАЙТЕ РАДЕВ, ОСТАВКА И ЗА ЦЕЦКА

Цецка, вероятно, и досега не може да разбере тежестта на лъжата, с която си послужи във втория дебат с Радев. Защото лъжата е част от „философията“ на днешните политикани – за тях тя е някакъв луксозен аксесоар.

Хилейки се, тя достигна Еверест на притворния антикомунизъм – и все едно, че нищо не е станало. После, в неделя Цецка гласува и каза: „Аз съм боец, ще спечеля“ – това вече звучеше направо налудно. Но не и за нея. Изглежда, че и ние не разбираме проблема – а той е в безумието на тия хора. Никакви хора някак се домогват до властта – и сетне непосилната й тежест ги смазва. Това трябваше да видят медиите.

На пресконференцията след балотажа Цецка каза, че не била „популистка“ – ами какво беше жалката й антикомунистическа риторика, с която опозори автентичния антикомунизъм от миналото.

Все пак, има и полза от такива като Цецка: стана кристално ясно какви хора се домогват до властта – и как безпощадно ни презират.  Но ние сме свикнали и с това.

Оставката на Цецка е задължителна – може ли такава лека кавалерия да е шеф на Парламента, дори той да е най-пропадналият?

Ролята на телевизиите беше, както винаги, услужливо-коварна.  Вижте си сега шербетните интервюта с Цецка. И не се гръмвайте – няма нужда.

Защо, все пак, Бойко избра Цецка? Всъщност, той я пожертва, направо я хвърли в канавката – особено, ако имаме предвид истинските му намерения. Доста грубо постъпи – обаче тя си е надвзела „положение“ за три живота, така че той едва ли е мислил за нея. Започва нова игра и тази безопасна игла не му е нужна.

Голямата енигма: как за два месеца харесаха Радев – и то от няколко интервюта, порядъчно елементарни.

По телевизията някакъв „съветник“ на Бойко каза, че Радев няма опит в политиката – и то след като „неопитният“ вече ги бе отвял като ланшна шума. Същото беше казала онзи ден и Румяна Бъчварова, която се има за универсалното ренде „Вьорнер“. От тези иска да се освободи Бойко – от хора от най-близкото си обкръжение, които достигнаха предела на възможностите си и отдавна шляпат в блатото. Той направи самоубийствения си ход с оставката, за да разкара обкръжението си – това също. Но продължава да спестява истината за тях, както направи и Костов през 1999 година, макар че тогава той се освободи и някои качествени хора, от които се плашеше – най-вече от Бонев, който имаше по-висок рейтинг от него. Сега ББ казва: „Вън всички копелдаци, които до вчера ме мутросвахте, като някакъв Биков, а сега ми ядете хляба – дайте го насам“.

По телевизията представиха портрет на Радев.  Споменаха и конфликта му с Ненчев – Пилотът избяга омерзен от Колхозника. Но сетне Колхозникът нагло се возеше в ремонтиран изтребител – като торба с гранясали картофи. Ето, това е ключът: истинският пилот е натирен от торбата с картофи. Това ли усетиха хората, като избраха Внезапният Герой – вместо торбите с лайна?

Нямат край спекулантите край Бойко.  Правосъдната му министърка Захариева казва: „Гледайте Радев, помнете Орешарски“.  Това е изумително нахалство – откъде-накъде, какво общо имат двамата? Некадърни измамници: Радев бил президентът на БСП и ДПС.  А Радев получи повече гласове от ГЕРБ, отколкото от ДПС.  Това е големият позор на тия избори

Сбърка ли Бойко – или играе театро? Той се опитва да вкара противниците си в изтощителна окопна война – в която той ще влезе с милионните си партийни ресурси, а те ще се чудят какво да правят. Докато пак кандисат на някакъв кривундел, който трябва да минава за „Парламент“.

В тази позиционна война Бойко вероятно ще изтощи противниците си – а накрая може и да вземе връх. Ами обикновените хора? Сметката му е проста: да им омръзнат кандилкането и ротациите – и отново да се върнат в обятията му. А ако се разгневят истински – защото сега гняв нямаше, а любопитство към Внезапния Герой.

Въпросът е, колко бързо и до каква степен ще се износи Радев. Той има медийни хора край себе си, които трябва да го предпазват – не бива да се подава на алчността на медиите и особено на телевизиите.

Внезапният Герой не бива да заприлича на намалена съботна стока от „Лидъл“. Каже ли нещо, това трябва да е разговор с Българската Съдба. Думата му трябва да плющи като знаме.

Радев трябва да внимава – той изглеждаше добре до Цецка, но това не е всичко. Трябва основно да проучи Аномалията Плевнелиев. Има един безспорен плюс – не е от Политическата Сектата, но как ще се запази от коварствата й .

Пак почват с вечните си глупости. Според Стефан Данаилов, щели да върнат доверието в БСП.  Не разбират, че хората гласуват за Радев – гласуват за Другостта, не за вашата изфирясала дрога. Той е бил в небето, когато вие сте драпали в политическото тресавище – няма ли да го разберете най-сетне.

Радев ще направи най-голямата си грешка, ако се вслуша в тия приказки. Избран си заради себе си – не ти трябват все същите свахи и сватовници. Кажи им да не се тикат до тебе. И на Корнелия трябва да й е ясно, че ако искат да има солидност в бъдещето на Радев, не трябва да го набъркват в партийните си каши. Той може да е държал и две червени библии под възглавницата си, което е съмнително – но сега битката е друга. За Отечеството.

Радев не трябва да се изкушава да бъде Повелител на медиите. Нека да види на тормоза, на който подложиха баща му, един изключителен симпатичен и земен човек – и все го питаха, какво ще посъветвате сина си. Много умно.  Скрий се генерале – пази се от „Синдрома на Бойко“.

Подозирах, че Тома Томов се върти около Радев – и наистина го видях в изборната нощ. Това е същият Т., който преди три месеца наричаше Бойко „Цар Борис Трети Обединителят“.  Сега Радев ли ще го замести в тази роля?

Радев обясни успеха си с това, че са били „близко до хората“. Да не се увлича по такива приказки – хората просто искаха друг Герой. Ако Радев не се вижда по този начин, е обречен на васалство. Това е най-драматичното в появата на Радев: той не е „Месия“ – той е неочаквано припознатият герой. Това не е лесна съдба.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук