Хора, събудете се! Западът явно не може без враг – как е възможно християнски (евро)парламент да преследва православието и да го обявява за враг?!

В навечерието на деня, в който отбелязваме 1100 години от успението на св. Климент Охридски, в Европарламента се появи проект на резолюция с искане да се забрани пропагандата на православието, за да се противодействало така на руската пропаганда по света! Причината е, че православието не е само религиозна принадлежност. Православието е различие и самостоятелност. Русия често пъти е обект на агресия по простата причина, че в своята история тя е показала способност да се развива, независимо от външно съучастие. Това се приема като смъртен грях, независимо че за самите руснаци е свързано с огромни усилия, изпитания и жертви.
Исторически погледнато, под православие се разбира начин на живот въз основа на автентичното християнство. Изначално християнството се появява като факт и фактор в световната културна, религиозна и политическа история по различен начин от по-късните му изяви. Сега се връщаме към съдбоносното разделение между Изтока и Запада в християнската идея преди 17 века. Но причина за това разделение са деформациите в християнството, които много го отдалечават от изначалната му идея. Неслучайно православието се разпространява в цял свят, в това число и в Китай дори. То е християнство, което изглежда не така тоталитарно като католицизма, то е по-близо до християнския първоизточник. Руският патриарх не е папата на православието, както и Вселенският патриарх не е, въпреки вътрешната йерархия в системата.
Неразбираемо е обаче как може християнски парламент да обявява разпространението на един от клоновете на християнството за опасност и за грях, който трябва да бъде преследван. Поради липсата на комунизъм православието днес е индикация за самостоятелно възприемане на света – от битови традиции до начин на мислене, живот и поведение в международните отношения. Западът не може без враг. И понеже няма изяви на това различие като идеология, изведнъж Западът решава да нарече православието идеология. Макар че то е много повече от това. За да се противопоставят на Русия, някои на Запад очевидно вече си търсят и религиозно-духовно ситуационни причини. Поради това като последна крепост на самостоятелността е атакувано самото православие.
За България, която играе ролята на пощенски гълъб в разпространението на християнството чрез православие специално в Русия, това е един удар под кръста срещу нейния основен исторически, културен и религиозен приоритет.  Разпространението на православието в Русия се дължи на България, но Русия днес е повече стожер на православието, отколкото донорът на православието – България.
Климент Охридски де факто е реализаторът на идеята за културен империализъм – думата е измислена от французите. В средновековна България са разбрали, че чрез религия, чрез култура и чрез писменост също може да се наложи самостоятелно развитие. Това е спасителната мисия на България за славянството и за православните народи. Православието е извоювана защитна система за православните народи. И от друга страна – начин за запазване на техния изначален християнски живот, различен от този на другите европейски общности. Климент не по-малко от Светите братя е символ на българските исторически приоритети – в създаването, разпространението и утвърждаването на писменост, религия и начин на живот. Православието е особено мислене и особено отношение между хората и Бога. В същото време поради своята демократичност то е уязвимо от външни намеси. Появата на въпросния проект в Европарламента говори и за друго – за едно снизхождение и дори презрение към православните народи и към Югоизточна Европа. Той противоречи на изначалната идея на Евросъюза за неговото богатство чрез културното многообразие.   
В историческия живот на българите, а и на сърбите и на гърците, православието играе особена роля, не просто религиозна, а националноопределяща. Ако бяхме католическа държава, може би папата щеще да се застъпи за нас, но тогава щяхме да загубим своята самоличност като общност, която излъчва особен вид култура и особен вид себеусещане за мястото си в света. Дори да не бъде приета, такава резолюция е показателна, че се откриват различни фронтове срещу европейския Югоизток. Това е свидетелство, че се търсят причини за намеса, за диктат, пренебрегвайки идентичността на православните народи. Нека да не забравяме, че когато Наполеон нахлува в Русия, руснаците са наречени варвари, а той е приет от тях като антихрист.
В голяма степен обаче православните народи и ние самите като носители на генералната идея на православието сами сме си виновни. Ние днес говорим за католическия свят с по-голям респект, отколкото към собствената ни вяра, благодарение на която сме оцелели. Художници и писатели пренаписват фамилиите си с „оф“, за да покажат, че са повече европейци от българското простолюдие. Затова ми се струва, че пренебрежителното отношение към нас ще продължи.  
 

Андрей Пантев, Дума