Ще прозвучи банално, но това е съставянето на работеща администрация. Д-р Петър Дертлиев казваше, че сме малка страна, която трябва да бъде управлявана „с таланта на цялата нация”. Президентът у нас се избира с всенароден вот. Затова е най-легитимната политическа фигура в България и в това е неговата сила. За разлика от правителството той не зависи от парламентарното мнозинство, а това му дава по-голяма свобода на преценката и изказа. До встъпването ми в длъжност остават два месеца, а ситуацията е много динамична. Трудно е да се прецени дали към онзи бъдещ момент президентът ще може да подхване дългосрочните си идеи, или да се справя с остра криза. Вече имаме оставка на правителството. Възможна е и ескалация на мигрантската криза. С г-н Плевнелиев вече установихме контакт и вярвам, че предаването на поста ще се извърши плавно. Що се отнася до моите планове, те предстои да се разпределят във времето и като приоритети. Да речем, националното помирение не е еднократен акт, а изисква системно усилие. Демографската катастрофа предполага пакет от мерки, за които ще настоявам. Поел съм ясен ангажимент да сезирам Конституционния съд във връзка с договора за свободна търговия ЕС–Канада (СЕТА). Той предвижда трансфер на суверенитет от България към корпорациите. Един иск на чуждестранен инвеститор ще е в състояние да блокира намеренията на парламента да коригира минималната работна заплата, да ограничи вредна съставка в храните или да предприеме кампания срещу тютюнопушенето, да речем. Това е абсолютно недопустимо.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Бултаймс

http://bultimes.com/s