Коментари
На Плевнелиев трябва да бъде повдигнато обвинение за писмото до Тръмп!
Европейците са уморени от застъпващи се кризи, уморени са от катаклизмите в Европейския съюз и чудовищното разхищение на евросредства за бутиковите нужди на европейската администрация. Изтощени са от живота си в капана на националните и европейска олигархия. Европейците искат мир, законност и да им бъде позволено да участват в решения, касаещи собствената им съдба и бъдеще. Европейците се умориха да бъдат използвани от политиците си, да бъдат жертвени агнета в мръсни идеологически схватки. Европейците искат САЩ и Русия да хармонизират отношенията си, защото обратното означава мъчителен живот под страх кой пръв ще натисне спусъка и ще обяви края на света.
Но 17 бивши държавници от 9 европейски страни минираха „превантивно” слабият полъх на очертаващото се затопляне на отношенията между Русия и САЩ с агресивно писмо до Доналд Тръмп. Въпреки че текстът има за цел да внуши загриженост за съдбата на човечеството, в своя смисъл е груба и отвратителна по своя замисъл и изпълнение провокация срещу Русия и срещу самия Тръмп. Звучи като тръбен зов за войн.
Нашият президент също е подписал писмото.
Но за разлика от другите участници в инициативата, които не заемат държавни длъжности и изразяват позиция на частни лица, Плевнелиев е все още действащ държавен глава и с деянието си ангажира българската държава. При встъпването си в длъжност той положи клетва: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.“
Закле се, но афинитетът му към перманентна хибридна война с Русия, от която могат да последват непоправими за страната ни последици, не съвпадна с интересите на преобладаващата част от българите. В продължение на пет години наблюдавахме безпомощно частните му антируски оратории под държавния герб, както и безразличието на родните депутати по тези му изяви.
Дано поне този път излязат с декларация за разграничаване / или в подкрепа?!/ на използваната от Плевнелиев форма за вмешателство в политиката на суверенни държави, каквито са Русия и САЩ. Писмото е документ, не е интервю пред медия, за да се оправдаеш, че не си бил разбран, че целите са ти били безкористни и не си съзнавал възможните последиците. Ако депутатите поне от една партия не са забравили, че след зимата идват избори, следва да реагират.
Да видим кои са другите участници в „миролюбивото“ мероприятие:
Траян Бъсеску-бивш президент на Румъния и бивш член на Румънската комунистическа партия. Син на полковник от армията, което му осигурява привилегировани условия за развитие. След падането на комунизма признава, че е влязъл в комунистическата партия, само за да направи кариера в търговския флот. Успява да усвои ползите и от членството си в партията и след падането на Чаушеску.
През ноември 2013 г., Траян Бъсеску заяви желание да се създаде обща държава с Молдова, обаче премиерът на Молдова отхвърли такъв вариант.
С подклажданите от Бъсеску националистически настроения с аспирации към Молдова, каквито се наблюдават и днес в определени румънски среди, на колко ли мамалиги с люта ракия е написал доноса, в който пише, че Русия дестабилизира Украйна?
Юлиан Фота – Румъния. От 2009-2014 г. е съветник на президента Бъсеску по въпросите за националната сигурност. Скандална личност, без никакви шансове да се изкачи на властовия връх. Грантаджия и масон.
Карл Билд – бивш премиер на Швеция, известен и с острия си критика към Израел и Русия.
От самото начало на политическата си кариера заема твърда антируска реторика, но когато става акционер в компанията „Vostok Nafta „, регистрирана в офшорна зона в Бермуда, започва да си мери приказките, защото приходите му са толкова високи, че не може да ги преброи. влизат А през 2001 г. е избран за член на Управителния съвет на дружеството. Постът е подплатен с такъв хонорар, какъвто един български лекар няма да заработи през целия си живот.
Въртеливите му движения по „руския въпрос” му носят силни критики от медии и опозиция. В крайна сметка Билд не издържа на натиска и неохотно продава своя дял от „Vostok Nafta”, след което се връща към любимото си антируско кресчендо.
От 1997 до 2003 г., Карл Билд е член на борда на директорите на петролната компания „Lundin Oil” (сега «Лундин Петролиъм»), заподозряна в съпричастност към смъртта на 10 хиляди души и депортирането на около 200 хиляди души от Южна Судан.
Публикувани във WikiLeaks секретни дипломатически грами показват какво е мнението на американски дипломати в Швеция за Билд. Определят го като инатлив, арогантен и с ограничени дипломатически способности. Описан е като човек , който си „мисли, че има по-голяма тежест и влияние, отколкото има в действителност”. Даже още по-обидно: наричат го „средно куче с претенции на голямо”.
Микулаш Дзуринда – бивш премиер на Словакия от 1998 – 2006 година. Баща му е етнически руснак. На 3 декември 2013 г., Дзуринда е избран за председател на Martens centre, мозъчният тръст на Европейската народна партия. Съветник е на Петро Порошенко.
Кой ли финансира този институт?
Матиас Йорш – Унгария. Бивш депутат, бивш лидер на Алианса на либералите и демократите в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. В момента се подвизава като „ценен” съветник в различни държави от бившия Източен блок, но никъде не може да се задържи задълго.
Ищван Гярмати – Унгария. Изцяло на грантово „меню”. Политолог, член на Управителния съвет на Международния институт за стратегически изследвания /базиран в Лондон/. Институтът се финансира от правителства, фондации, частни фирми и лица, в това число НАТО и 23 посолства. Унгарското посолство не е в списъка. От изнесения отчет на института за финансовите приходи през 2015-16 година е видно, че преобладават американски фирми и корпорации. Ротшилд присъства със своето сп. The Economist, фондация Eranda и др.
Тоомас Хендрик Илвес – Естония. Илвес е най-странната птица в този списък, доказателство за успешна реализация в държава, с която няма нищо общо. Бивш президент на Естония / 2006 – 2016 г./, бивш дипломат, бивш член на Европейския парламент, бивш председател на Социалдемократическата партия на Естония.
Бабата на Илвес по майчина линия е рускиня от Санкт Петербург.
Самият Илвес е роден през 1953 г. в столицата на Швеция, Стокхолм .
По-късно, семейството му емигрира в САЩ. През 1976 година завършва Колумбийския университет – бакалавърска степен по психологията, а през 1978 – Университета в Пенсилвания. В годините 1981-1983 г. е художествен директор на литературен център във Ванкувър (Канада).
През 1991 се връща в Република Естония, малко след като излиза от състава на СССР. Въпреки че не е живял и работил в страната на родителите си, през 1993 – 1996 г. е акредитиран като посланик в Съединените щати , Канада и Мексико. От 1999 г. – 2002 г. е министър на външните работи на Естония, за да се погрижи, вероятно, да не кривне от правия външнополитически курс.
В началото на своя мандат Тоомас Илвес направи няколко остри изказвания срещу рускоезичното население на Естониия и пусна закона за съжителството, изравнявайки правата на хетеро и хомосексуалните двойки.
Неговият брат ( Андрес Илвес) е журналист в Би Би Си .
Rasa Juknevičienė – Литва. Бивш депутат и министър на отбраната.
Петрас Вайтекунас – Литва. Бивш министър на външните работи, бивш посланик в Беларус и Украйна, бивш съветник на председателя на Сейма.
Оярс Ерикс Калнинш – Латвия. Роден е в Германия, емигрира със семейството си в САЩ. Бивш посланик на Латвия в САЩ по времето на президента Бил Клинтън. Бивш депутат и зам.-председател на Сейма. В САЩ работи главно в неправителствени организации. В началото на 2016 г. пред латвийски телевизионен канал Калнинш каза много остри думи срещу Доналд Тръмп, наричайки го „лъжец”.
Вайра Вике-Фрейберга – Латвия. Бивш президент на Латвия. Семейството й емигрира в Канада, когато е на 16 години. През 1997 г. се връща в Латвия и след две години се кандидатира за президент. През 2006 г. се кандидатира и за Генерален секретар на ООН.
През 2007 г. заедно със съпруга си основава консултантска фирма VVF Consulting, която печели общинска поръчка за анализ на политиката за развитие на Лиепая . Анализът, направен от VVF Consulting, предизвика скандал в латвийските медии. В момента е член на Европейския съвет по толерантност и взаимоуважение и редица неправителствени организации.
Карел Шварценберг – гражданин на Чехия и Швейцария. Бивш министър на външните работи. Произхожда от аристократично семейство, представя се с наследствената титла „принц”. През 1948 година семейството му емигрира в Австрия, където учи право и горско стопанство. Връща се в Чехия едва след промените през 1990 г. и се включва веднага в политическия живот. Бивш съветник на президента Вацлав Хавел, бивш сенатор и депутат в долната камара на парламента.
Александър Вондра-Чехия. Бивш посланик в САЩ, бивш министър на отбраната, бивш министър на външните работи. Вондра препоръча разполагането на радарна система за противоракетна отбрана на САЩ в Чехия, но настоя да се направи след разговори с Русия и я покани да си сътрудничат за противоракетната отбрана.
Павел Ковал-Полша. Политик, лекар, историк, журналист, бивш депутат, бивш секретар в Министерството на външните работи. В миналото аботи в няколко института с външно финансиране, но с каква се занимава днес, не е известно.
Януш Онишкевич – Полша. Бивш депутат в Сейма, бивш депутат в Европарламента, бивш министър на отбраната.
Радослав Сикорски – Полша. Политик, политолог и журналист. До 2006 г. има двойно гражданство – полско и британско. От септември 2014 г до юни 2015 г. е маршал на Сейма. Бивш министър на отбраната, бивш министър на външните работи в правителството на Доналд Туск.
От 1986 до 1989 г. е задграничен кореспондент на «Spectator» и «Observer» в Афганистан, Ангола и Югославия. В своя книга пише, че в качеството си на журналист е взел участие в бойни действия срещу съветската армия в Афганистан.
На 9 юни 2015 г. подава оставка от поста маршал на Сейма, след публикувани записи на негови телефонни разговори.
Сикорски предизвика напрежение в полско-руските и полско-германските отношения, след като нарече строежа на Северо-Европейския газопровод „Новият пакт Молотов-Рибентроп”.
През ноември 2008 г. в кулоарите на министерството на външните работи Сикорски разказа виц за Барак Обама:”Знаете ли защо Барка Обама има полски джуки? Защото неговите деди в Южна Африка са изяли полски мисионер”. Заради обществения ропот се принуди да замаже гафа си, като каза, че е използвал чужда шега.
През октомври 2014 г. в интервю за Politico предизвика друг скандал, като заяви, че Русия и нейният президент се опитват да привлекат Полша към действия за подялба на Украйна. След избухването на скандала, Сикорски написа в своя блог, че е разбран погрешно.
А как ли ще се оправдае за писмото си до Тръмп след време?! /
Бултаймс
Коментари
