Над далаверите в приватизацията е наложена свещена тайна, а те ни занимават с мръснишки дреболии!

Да погледнем само „Кремиковци“  – след приватизацията на Костов се капитализира половин милиард пъти

Той продаде комбината за 1 долар, а по-късно „Кремиковци“ бе прехвърлян на няколко пъти и общата сума на тези препродажби е около един милиард лева.

Наскоро пък главанаците край Станишев се опитаха да пробутат идеята комбинатът да бъде одържавен; има един мишок в неговия кръжец, който е особено настойчив в това отношение — но ако искате да си осигурите забавно лятно четиво, питайте за това Сашо Томов, ако е луд да си отвори устата:

Тайните на „Кремиковци“ през погледа на слънчасалия Томов“

Но в крайна сметка и „Кремиковци“ беше само един параван, както и авиокомпанията „Балкан“, тя пък направо бе подарена на един лаком евреин, който по-късно дори осъди България — зад тези налудни сделки бяха скрити хиляди други далавери.

Сега е направо жалко, че тъкмо героите от кръга „Капитал“ издадоха банковия влог на Костов в КТБ – тъкмо те, които станаха нещо си именно по времето на Костов, те са едни от главните герои на бандитската приватизация на онези години; сега обаче без колебание накисват благодетеля си.

Далаверите от Ерата на разграбването са безбройни

но вие вече отдавна се отегчавате от тях — отегчавате се, вместо да се отвращавате.

А и поначало Великото Българско Нетърпение е добре известно, всичко сериозно бързо уморява нашата публика, на нея й трябва друго — клюката, колкото и неправдоподобна да е тя, някоя дребна мръсотийка също върши работа, някое битово унижение и всичко останало от този порядък — например как госпожа Костова не могла да си купи хляб, понеже дебитната й карта от КТБ била блокирана. Това възбужда интереса ни — а не как самата идея за раздържавяване — обаче законното и смислено раздържавяване — беше окончателно блокирана от аферите по времето на Костов, а по този начин беше унизено и свещеното право на собственост.

Сега Костов с основание се позовава на банковата тайна, когато го питат за мижавия му влог в КТБ. Прав е, разбира се, обаче, от друга страна, по какви правила бе наложена свещената тайна върху Далаверите на Приватизацията, която никога няма да бъде напълно разбулена?

Един от най-мръснишките номера на прехода беше да ви приучат да се занимавате с дреболиите, а не с истински важното.

Няма нищо интересно във влога на Костов, не зяпайте в тази посока – той успя да ви убеди, че

1 долар е равен на половин милиард долара

та един мижав влог няма да успее да представи като кристално чист – нещо като париците, които пенсионерите спестяват за прилично погребение. Идиотщините или манипулациите около влога също са безинтересни – манипулациите на бившите му храненици-капиталци или идиотщините на сегашните му храненици от ДСБ.

Само един завършен наивник може да се извинява заради това, че ДСБ имала влог в КТБ, както направи Радан Кънев – тази екзалтация само доказа колко е изтънял кадровият портфейл на Костов, той не му носи никакви дивиденти, само го злепоставя. Но може би пък тъкмо такава е била и целта му – да се за обиколи с хора, които се извиняват за напълно законни партийни влогове, вместо да се вглеждат в руините на „дясното“ и

да си задават въпроса кой е Разрушителят

Костов ще си остане Великия Разрушител — извън всичко останало, и на собствения си мит. Прави го сполучливо и по различни начини.

Например съобщава на гламавата публика — той винаги ви е смятал за глупаци, да си гознаете, — че когато Първа частна банка умишлено е фалирана, в нея е имало немалко средства, и това бе точно така.

Казва го и изобщо не се интересува дали някой главанак няма да се сети, че той пък продаде Булбанк доста под действителната й цена; направете си труда да потърсите подробностите за тази продажба и сами ще се убедите.

Това отново ни убеждава, че българският политик живее единствено в собствения си мит, нищо друго няма значение за него; но така постепенно закърнява и инстинктът му за самосъхранение, доколкото изобщо го има. Впрочем тъкмо заради липсата на устойчив инстинкт много рядко е известно какъв е гаранционният срок на нашите политици.

Костов например със сигурност изобщо не се е замислял за причините на собствения си провал; много бързо и сръчно той намери оправданието си – а то е, че народът не го разбира и следователно не го заслужава, каза го след изборите през 2001 година. И досега добре си живее с това обяснение.

Между другото стана ми неприятно, че тъкмо заради закърнелия си инстинкт за самосъхранение Костов е подложил толкова нелепо дъщеря си в аферите край КТБ – самият той е трябвало да консултира собственика на банката, а не да използва дъщеря си като параван; това е унизително за него, а издава и страх, който някак не се свързва с външната му надменност. Дръжте си поне децата настрани от тия истории, защото при всички случаи те изглеждат като блатни.

Но така ще бъде, докато децата на нашите политици не започнат да им четат приказки за лека нощ.

Между другото след края на политическата си кариера германският канцлер Шрьодер без никакво колебание отиде на работа в „Газпром“ — а нашите предпочитат да си играят на тъмно игричките, но не се уморяват да говорят за неприличието на германеца.

Наистина смятам, че на Костов трябва да се даде шанс да „оправи“ КТБ – под каква форма, ми е трудно да кажа; във всеки случай след всички нелепи експерименти на прехода, след всички случайници, които не се умориха да тропат наоколо, би било забележителен жест на великодушие тъкмо на човек като Костов да му се даде шанс; неговото самомнение, неговата обида и самоналожената му отстраненост са една сплав, която може да свърши работа – стига да не вземе за консултант някой свой близък. А ако успее — в сравнение с Искров това е повече вероятно, — сетне може да се опита да ревизира, поне на думи, и онова, което направи, докато властваше. Историята ще бъде по-милостива към него, ако влезе в

ролята на Големия Ревизор

макар и на собствения си експеримент.

Докато пишех тази дописка, видях по телевизията как в Стара Загора разрушават незаконни цигански къщи. Имаше нещо ново: циганите, главно деца, настървено хвърляха камъни по полицаите. Това трябва да ни подскаже, че се започва и тепърва ще сме свидетели на истинската битка. А вие се зверете в банковата сметка на Костов.

Камъни летят от всички посоки.

Преди няколко месеца наказаха с глоба от 700 лева администрацията на Плевнелиев, понеже в президентския сайт случайно се бе промъкнала думата „мангал“. А тия дни осъдиха почти символично един циганин — и то за убийството на млад българин, с две деца и пр. Великото Българско равновесие.

КЕВОРК КЕВОРКЯН

Нюз фронт