Коментари
Опитва ли се Путин да приложи плана на Рейгън!
Сложната обстановка, в която изпадна Русия след анекса на Крим, и забелязващото се отсъствие на съпротива за премахване на наложените й санкции, даде основание на анализатори да предположат, че Владимир Путин се опитва да приложи спрямо Западния блок вариант на Рейгъновия план
Припомняме, че Роналд Рейгън доведе до банкрут социалистическия блок с мащабна програма за икономически натиск към бившия Съветски съюз. Стратегията му е описана подробно в публикация на Desebg.com и публикувана в съкратен вариант в Между редовете сом.
Как Рейгън унищожи СССР и Източния блок
За едни подобна схема би била руският реванш, за други – умело използване грешките на Запада за развитие на руската икономика. Макар бавни и плахи, някои от реформите на Путин срещат неодобрение в Русия, но той има стабилно оправдание да върви в избраната посока-икономическите трудности на страната от наложените санкции. Анализатори не очакват Москва да постигне бързо желаните цели, но са категорични, че Западът работи в полза на извисяване на икономическата мощ на Русия.
За разлика от български критици на Путин, които смятат, че неговата цел е разбиването на Евросъюза, западни експерти твърдят, че Русия има голяма полза от запазване на този съюз. В съвременния свят е по-трудно да се установят изгодни икономически отношения между две държави, отколкото ако тези държави са в съюз, управляван от един център. Кремъл има предишен опит в тази насока и ако успее да се споразумее с Берлин, целият Евросъюз ще работи за руския икономически интерес, смятат коментатори.
Планът на Путин, независимо дали е а ла Рейгън или не, вече дава резултати. Бившите съветски републики от Прибалтика през май тази година отчетоха непознати до този момент финансови загуби. Ръководството на латвийското пристанище Вентспилс съобщи за драстичен спад в транзита на руски нефтопродукти, метали и въглища. В началото на годината същият транзит е възлизал на 1 милион тона месечно, а през май слиза до не повече от 50 000 тона. Загуби отчитат и други балтийски пристанища.
В началото санкциите срещу Русия не се отразиха на обемите на руския транзит през прибалтийската морска и железопътна мрежа. След година се отчетоха първите загуби, но не бяха в такъв размер, че да притеснят властите в Прибалтика. Литва се опита да компенсира загубите, като задължи своите граждани да купуват 30% от газа от собствения терминал, но мярката породи обществено недоволство, а и не реши проблема.
В същото време Русия, възползвайки се от санкциите, започна да изгражда собствени терминали, да използва собствен транспорт и превозвачи. И през пролетта на 2017-та Естония, Латвия и Литва с изненада отчетоха рязко намаляване на превоза на руски товари и непредвидени дупки в националните си бюджети.
Напомняме, че порт Вентспилс бе поканен да участва в изграждането на газопровода „Северен поток-2“. Така терминалът си осигуряваше стабилни постъпления в дългосрочен план, добри бизнес отношения с Русия и нейните партньори в консорциума. Но латвийските власти не позволиха участие в съвместен проект със санкционираната от САЩ през 2015 г. компания „Газпром“.
Полша също отхвърли офертата с обяснението, че и без участието в руския проект транзита на руското гориво през Полша е гарантиран.
От гледна точка на дължината на трасето на руските газопроводи към Европа, Полша изглежда безалтернативен коридор. Но кой може да гарантира, че Москва няма да предпочете в бъдеще по-дълъг, но по-сигурен такъв през Турция, Гърция и Македония? Кремъл често променя замислите си в отговор на действия на САЩ и Брюксел, и дори Путин не е напълно сигурен какво ще му се наложи да предприеме като предпазна мярка или като контра атака. Западни експерти обаче са сигурни, че той не разполага само с един или два резервни плана, а с много повече.
Коментарите под подобни статии и в полски, и в латвийски издания показват, че навсякъде пропастта между народ и власт е дълбока. Правителствата вземат решения в интерес на целостта на Евросъюза, по идеологически съображения и заради историческата справедливост, докато народите гледат по-прагматично на отношенията с Русия. Преобладават мненията, че няма никаква историческа справедливост в исторически несправедливото ощетяване на собствените народи, тъй като от санкциите срещу Русия страдат обикновените граждани.
Интернет потребител пише, че латвийците имат също толкова основания да не простят на Германия, както не простиха на Русия. Но събитията от последните два века показвали, че колкото и да оспорват правото си на водеща сила в Европа, рано или късно Русия и Германия се споразумяват. Малко вероятно е да не се случи и днес под формата на някакъв нов договор „Рибентроп-Молотов”, и тогава загубите за малките държави от Евросъюза могат да ги доведат до нов икономически и социален колапс.
Между редовете.сом
(по публикации в мрежата)
Коментари
