Здраве
Паническата атака се цери без лeкарства! Какво трябва да знаем и как да я преодолеем ако ни връхлети внезапно!
Боли ме главата, а ме свива сърцето, пишат наши читатели, описвайки вегетативната (паничиска) криза. Уж със сърцето всичко е добре, бие си нормално, но внезапно прави многозначителна пауза; на челото избива студена пот; по тялото пробягват тръпки; а слънчевият сплит сякаш се налива с оловна тежест. За един впечатлителен чувствителен човек това е истински стрес.
Достатъчно е, за да си каже той: “Нима това е краят? Нима това беше всичко?” И с треперещи пръсти посяга към китката, за да измери пулса си. Той естествено е учестен. “Сърдечен пристъп!”, паникьосва се той. Капките лепкава пот сякаш покриват вече и гърба, а сърцето, то още два пъти сякаш се “разтреперва” и забива с нова сила, и то много често! А и въздух не достига. Най-подходящото време е такъв човек да припадне, още повече, че не го държат и треперещите му крака…
Психиатрите я наричат паническа атака или вегетативна криза Те ни уверяват, че тя никого още не е пратила в гроба. Обаче болните, страдащи от внезапни панически пристъпи, незнайно защо, много рядко се обръщат за помощ и консултация към невролог и почти никога към психиатър. Логиката им сочи друго – та нали сърцебиенето се лекува от терапевт?
И в това се крие голямата грешка, която може да бъде оправена от личния лекар само при условие, че притежава висока квалификация. За да разпознае истинската причина за паническите пристъпи, той трябва да се добере до “първоизточника”, защото нарушенията на вегетативно-съдовата система често са следствие от вътрешни хронични заболявания – остеохондроза например или гастрит. Но за да се игнорират страховете, задължително се консултирайте с психиатър – нищо особено няма в това.
Без съгласието ви никой няма да ви прати насила в психиатрична клиника. Нито ще си помисли – “този е полудял”. Какво провокира вегетативните кризи Идеалният вариант наистина е да се консултирате с психиатър. За съжаление, това на практика почти не се случва. Терапевтът се отнася към оплакванията на пациента “с цялата отговорност”.
И за да се изясни картината, назначава редица изследвания – анализи, кардиограма, рентгенограма… Получавайки в ръцете си лъжливи направления, изплашеният човек още повече се убеждава, че той е сериозно болен и ето, дори е затруднил лекарите със своята болест! Като капак на всичко това терапевтът е предписал купчина успокоителни таблетки, но не е игнорирал страховете. Той само ги е задълбочил: значи, тежък случай! И пациентът съвсем зацикля на болестното си състояние.
Започва да търси “по-квалифициран” специалист, обикаля всички лекари освен тези, които наистина са му нужни. А пристъпите на внезапен страх с неприятни усещания стават все по-чести. Защо се случва това? Ще ги изредим причините – алергия, честа употреба на стимулатори като алкохол (обикновено на следващия ден). И дори на чай или кафе.
Други причини са: излишък на хормони, нарушена обмяна на веществата, стрес, прекалена умора. Дори страхът преди изпити може да провокира панически атаки. Хроничните заболявания провокират вегетативни кризи. И тук е мястото на един наистина мислещ специалист. Атаките са много натрапчиви и приспособими Достатъчно е човек да получи веднъж такъв пристъп, особено на неподходящо място, например в метрото, и вече изпада в затворения кръг на своите страхове.
От медицинска гледна точка изглежда така, сякаш човек изпитва истински стрес. Когато той изпадне в стресово състояние, което може да е следствие не само от душевна травма, но и от нарушен баланс на веществата в организма, неговите надбъбречни жлези отделят хормони в кръвта. Вкл. и хормона адреналин, който стимулира сърдечната дейност. Обмяната на веществата в организма се засилва, за да изработи колкото може повече енергия – за всеки случай.
Защото природата е заложила у нас тази спасителна схема: “стрес – опасност – допълнителни сили за отразяване на агресията или бягство”. Мускулите са напрегнати, сърцето бие често, дишането се учестява… Вслушвайки се в ритъма, се убеждава, че той не е нормален. Това още повече го изплашва. И надбъбречните жлези услужливо отделят нова доза “пришпорващ” адреналин. Сърцето забива още по-силно, неприятните и по-скоро необичайни усещания нарастват. Ето това е причината за паниката.
Освен всичко се присъединява страхът от това, че сте в метрото например, дълбоко под земята. Опасявате се, че лекарите от “Бърза помощ” няма да дойдат навреме. Всичко това прави пристъпа непоносим. В същото време в организма сякаш е заложена бомба – следващия път, усещайки само леко изпотяване в задушния препълнен вагон, страдащият подозира, че идва нов пристъп. И тогава “бомбата” незабавно заработва.
И по-нататък тези пристъпи могат да се повтарят все по-често – на два-три часа, или обратното – веднъж на седмица. Те могат да продължат половин минута, но и половин час – всичко зависи и от индивидуалните особености на организма. Погледнете по нов начин на своите странни усещания
Психиатрите и невролозите твърдят, че броят подложени на панически атаки хора непрекъснато расте. Изброените дотук причини плюс социалните ни проблеми буквално хвърлят съвременния човек в обятията на всевъзможни фобии, правят го заложник на вредните навици и рефлекси. Разбира се, на нас ни е невъзможно да опишем само в една статия всичките прояви на паническите атаки. Те може да са съвкупност от признаци. Може да е само един признак – например силно главоболие, което се проявява в някаква определена ситуация. Сама по себе си безвредна, такава ситуация може да стане причина за страховете.
Известен е случай в медицинската практика, когато страдаща жена от такива периодични болки си въобразила, че страда от тумор в мозъка. И че лекарите само я залъгват, нарочно. В крайна сметка това била обикновена мигрена след изкачване пеш до деветия етаж. Но жената била изследвана не където трябва… Уважаеми читатели, публикуваме всичко това заради вас, за да ви стане ясна една подобна ситуация. И да не изпадате в паника, а да потърсите и откриете своя лекар.
И най-вече – да погледнете по нов начин на своите странни усещания и болежки. В аптеките няма лекарства против паническа атака Обаче в леките случаи помага самовнушението. Когато страдащият от пристъпи човек не падне духом, не се поддаде на предчувствието за поредната атака. А точно обратното – той “се открива” за тази ситуация – казва си едва ли не: “е, нека видим какво ще покажеш този път!” Затова не забравяйте, че от панически атаки не се умира.
Обаче този предлаган от психиатрите и психотерапевтите нелекарствен метод (те го наричат парадоксална интенция), за съжаление не е подходящ за всички. Бедата е в това, че част от подложените на панически разстройства хора страдат от различни видове неврози. Паническите атаки са състояние, което не се влияе от сезоните, въпреки че през пролетта и есента пристъпите обикновено зачестяват. Ако сте предразположени към такива разстройства и се страхувате да не изгубите съзнание, носете със себе си бележка – тя ще помогне на лекарите да се ориентират и да ви помогнат.
Избройте в тази бележка най-сериозните си проблеми, болежки, усещания и напишете телефонния номер на близките си.
Внимание! По неофициална статистика звездите от американското кино са едни от “най-атакуваните” от пристъпи на внезапен страх. Известни са случаи, когато студия са отнасяли огромни загуби заради това, че въпросният артист е отказал да излезе на снимачната площадка. Но сами се досещате, че в Холивуд се отнасят към това състояние с пълно разбиране. А и хонорарите на психотерапевтите могат да се сравнят с тези на актьорите.
Здраве
