Без полезен ход!

На четвъртия месец от управлението на третия кабинет на Борисов в страната вече имаме нова политическа ситуация. При вчерашното бламиране на първия човек в ГЕРБ с отхвърлената оставка на депутата Делян Добрев цяла България видя две неща.
Първото – сегашната власт на практика официализира шуробаджанащината и корупцията като модел на своето управление и заяви на обществото: Това е нашата политика и така ще продължим! Второто – в ГЕРБ лъснаха два паралелни властови центъра, чието противоборство занапред тепърва ще набира сила. Цветан Цветанов показа, че владее структурите на партията и дърпа юздите на парламентарната й група. Обратно – Борисов все повече започва да се превръща в един церемониален параван. Формален лидер, от който занапред все по-малко ще зависи случващото се в държавата. Май ще се окаже прав президентът Радев, че той не владее партията и хората си, което пък е предпоставка, че властта му се изплъзва.
Подаването на оставка от Добрев е морален акт, каза на всеослушание Борисов след огромното обществено недоволство и възмущение от скандалите в Хасково.
И всички очакваха това да стане факт – така, както досега „доброто ченге“ обичаше да раздава справедливост, да гаси пожари и да решава възникнали проблеми. Докато изричаше тези думи във Варна, в парламента обаче ГЕРБ ан блок демонстрираха точно обратното. За пръв път пред лицето на цяла България депутатите му изразиха несъгласие с лидера си. И на практика го представиха като „лека артилерия“ или въздух под налягане.
Приказките на Цветанов и съпартийците му, че това не било бламиране, че самият той бил в „постоянна връзка“ с Борисов или как да не си мислим, че „поведението ни не е съгласувано с него“, някак си издиша. Ако наистина ГЕРБ разиграват поредния театър, то няма как да обяснят на хората каква е целта му. Защото оттук насетне Делян и деляновщината ще тежат на управляващите като воденичен камък. Да не му берем гайлето, но с какви очи този човек ще се явява пред избирателите си след цялата осветена схема на роднински назначения.
Постъпката на депутатите от ГЕРБ представлява истински цугцванг. Ако подадеш оставка, значи е вярно, че ти си виновен. Ако не я подадеш след очевидните и доказани разкрития, означава, че всички областни и местни шефове на ГЕРБ са от един дол дренки – събират десятък за касата на ГЕРБ, като, разбира се, не забравят и себе си. Изглежда, мрежата започна да се разплита и затова Цветанов  нареди да се „спасява“ момчето. А има и друго неписано правило, което гласи: Тарикат човек не писка. Цветанов и тези около него обаче така се разпискаха, че и глухите чуха и разбраха за какво става въпрос.
Колкото до Борисов, нарцистичното му залитане  да се представя като морален коректив не свърша дотук. Представяте ли си какво би станало, ако наистина реши да изпълни заканата си за чистка на всички кумове, свати и съученици, инсталирани на държавната хранилка? Ами това би предизвикало революция в ГЕРБ, а самият Борисов безславно би приключил поредния си неуспешен мандат, но този път свален от своите.

Валентин Георгиев, ДУМА