Гордостта у възрастните!

Това може да ядоса някои, но ще говоря направо… Един голям проблем при възрастните е този, че когато говорят за нас, младите, всички ни слагат под общ знаменател и започват да ни етикират, като невъзпитана и непочтена младеж с аморално и грубо поведение. Това разбира се не е така! Както има груби възрастни хора, така има и млади грубияни. Както има непочтени младежи, така има и много непочтени хора на възраст с изключително грозно поведение…

Същите тези „големите“ много обичат да прехвърлят вината за това на младите и да бягат от отговорност, като започват да нареждат наред: Ех, тези деца, тези глупаци, тези неграмотници и т.н. А с какво е виновен един младеж, че е невъзпитан?! Той ли е виновен? Не са ли виновни родителите му и училището, което само учи, а не възпитава!?

Днешната болна младеж, към която се числя и аз, е невинна за състоянието й! Виновни са родителите, затова че не обръщат внимание на децата си, не ги поучават, не ги държат изкъсо; виновно е училището, което не учи как да обичаме съучениците си, как да бъдем милосърдни и състрадателни към по-слабите, а учи на тъпи теореми. Товари мозъците на децата с излишни глупости, без да възпитава! И детето после остава хем неуко, хем и невъзпитано.

Малкият поема онова, от което има нужда и което ще му трябва за в бъдеще! Но да не се отклоняваме. Всеки един от нас е с деформирано съзнание. Всички сме болни. Въпросът е оттук-нататък какво ще правим… Най-напред големите трябва да спрат да натякват на младите колко са малоумни и да ги карат да се чувстват излишни и безполезни! Трябва да се смирят малко! Какво като са големи!? Това прави ли ги нещо повече от останалите!? Много ме дразни тази обичайна гордост и надменност в тях.

Айде наведи главата, защото онзи младеж там в сравнение с теб е чист и пред хората, и пред Бога, а ние с теб сме гнусни пред Божието всевиждащо лице. Трябва всички да се смирим и да разсъждаваме по-трезво! Ей, големият, „защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш? Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда“ (Мат. 7:3-4)?

Да не бъдем самозвани съдници, а да поведем към Бога; да поведем по добрия път бъдещето на страната със своя личен пример. Бъди мъдър, добър и строг родител и учител, за да може да имаш добри плодове за слава Божия и за ползу роду болгарскому, щото „всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове“ (Мат. 7:17)! Благодаря!

Александър Иванов, Фейсбук

https://www.facebook.com/alexander.ivanov.profile