Един български регион загива – мъчително и вече не толкова бавно!… А Видин днес е България утре!

Във Видин славни и горди хора вече не живеят.

Разпиляха се из всички краища на света.

Изоставиха, продадоха или подариха домовете си, бързайки да натоварят единственото им останало ценно – човешкото си достойнство, пише Росица Кирова.

Един български регион загива. Мъчително и вече не толкова бавно.

Пред блуждаещия празен поглед на управляващите, които хладнокръвно, надменно и цинично го изхвърлиха от всякакви настоящи, предстоящи, зримо и необозримо изпълними проекти и приоритети.

Проекти и приоритети, в които Видин и регионът не съществуват, а гибелта му е обявена и потвърдена още преди да е окончателно настъпила.

От някога славното и гордо българско царство, паднало последно под Османска власт, днес няма и помен. Историята също бе изтрита. На гражданите на Видин наскоро се наложи да напомнят и приканват, да обясняват, че Видин също е стара българска столица и като такава летописите на времето са му отредили място. Място, но не и в подготвяния закон за старите български столици. Днес Видин и там го няма. Съдбата на българския северозапад показва ясно бъдещето на държавата България. Защото Видин днес е България утре.

Във Видин славни и горди хора вече не живеят. Разпиляха се из всички краища на света. Изоставиха, продадоха или подариха домовете си, бързайки да натоварят единственото им останало ценно – човешкото си достойнство. И избягаха, за да го спасят. Тук останахме хора на доизживяване. Мачкани, принизени, покорни, безропотни, безлични. Хора, които се усмихват щастливо, дори и когато остатъка от душата им плаче. Радват се, защото живеят в „оазис на сигурност, спокойствие и просперитет“, както обясни премиерът Борисов.

Днес, опиянени от собственото си невежество, окъпани в медийна помия и сковани от наглостта на политическата си класа българите мълчаливо приемат смъртното си наказание. А над Видин се е спуснала гъста, трайна и непрогледна мъгла. И оплетени в мрежата на колективната безотговорност хората тук са се вкопчили отчаяно в отломките на минала слава. Докато вълните на времето, политическото късогледство и човешката глупост безмилостно и необратимо рушат света наоколо. И вещаят само забрава.

Росица Кирова, nbox.bg