И да не искаш, все тая – територията България не е наша!

Е, случи се! Иска, не иска Борисов – все тая. НАТО ще създаде в черноморския регион „нови многонационални сили“ и ще разположи по пристанищата на България и Румъния допълнително бойни кораби, самолети и подводници. Това няма да се нарича със стряскащото название „Черноморска флотилия“, каквато идея се роди преди година и половина и бе категорично отхвърлена от София, но постановката и целите са едни и същи.
Скандалното намерение за милитаризиране на морето ни бе възкресено преди дни лично от шефа на Алианса Йенс Столтенберг на форум в Букурещ, където стана ясно, че такива сили „първоначално ще бъдат изградени с 4000 румънски войници, подкрепяни от войски на девет други държави, както и от 900 американски военни“. В допълнение към намиращите се в момента в Черно море морски патрули на НАТО, към българските и румънските пристанища ще бъдат изпратени още бойни съдове. Поводът е известен – контриране влиянието на „агресивната Русия“ в черноморския регион след „окупацията на Крим“.

Решението впрочем не е ново

То бе взето още през февруари т.г. на една от срещите на военните министри на Алианса. Тия дни идват само потвърждението и уточненията. Като „за начало“. Тогава Борисов публично заяви: „Докато аз съм премиер, флотилия в Черно море няма да допусна“, а лидерката на БСП Корнелия Нинова отиде по-далеч, като заяви, че Черно море трябва да е „зона за мир и сигурност“. Тогава стана ясно, че ГЕРБ и БСП уж нямат разминаване по въпроса.
Всеизвестно е за мислещите хора, че НАТО е васално образувание на Вашингтон. А Столтенберг е поредният куклен палячо, който припява това, за което са му навили пружинката. Когато обаче нещата излязат извън контрол (или както се изразява Борисов „тогава всичко ще кипне“) и мажоретките като нас го отнесат, никой няма даже да се сети за Столтенберг. Затова пък българските управници и въобще политиците ни отсега трябва да си дават сметка в какво се въвлича България и какви непредсказуеми последици могат да настъпят.

Шамарът за Борисов е огромен

Независимо, че и той, и Каракачанов вероятно отново ще се измъкнат като мокра връв с витиевати обяснения как нямало „нищо подписано“, как не ставало дума за Черноморска флотилия и тем подобни измишльотини. Военният зам.-министър Атанас Запрянов вече ни „успокои“: „Не се предвижда, няма планове за създаване на постоянно присъствие на военноморски сили на НАТО в Черно море.“
Факт е обаче, че идиличната картина, която Баце рисуваше и с която се тупаше в гърдите преди време, отива в коша. „Аз искам в Черно море да виждам платноходки, яхти, туристи, мир и любов. Не искам в курортите ми да се разхождат военни фрегати напред и назад. Такъв зор, толкова инвестиции направиха и частният капитал, и държавата в тези курорти…“, заяви тогава Бойко Борисов. И не пропускаше впоследствие при всеки удобен случай да си припише заслуги как той „не бил позволил“…
Съмнявам се, че има роден политик, който е в състояние да отклони решението на НАТО. Независимо, че БСП като опозиция днес е в правото си да задава въпроси и да иска отговори от властта: Какво е наложило промяната в позицията на българското правителство? Участвало ли е то във вземането на това решение? Какви ще са последиците за България?… Насреща е Русия с цялата си морска военна мощ и ако под носа й НАТО от България заплашва нейната сигурност, няма да има емоции!

Колкото и да не си го признават,

проблемът в случая е един и се нарича „евроатлантическа солидарност“. В която обаче ние участваме само като територия и нямаме думата. Или ако я имаме, тя трябва да е съгласие и обслужване на чуждия интерес. Вместо на първо място да стоят интересите на България. Не на Румъния, не на Турция или на САЩ и НАТО. На България! Но несъгласните биват отсвирвани и изпадат зад борда на активната политика, нали?
А струва ли си да припомняме какво губим от едно засилено присъствие на НАТО в Черно море? Освен туризма, май трябва да забравим и за газовите хъбчета, и за „инвестиционните намерения“ за разни проучвания на нефт и газ и какво ли още не.
Впрочем, колко перфектно се вписва тази нова флотилия в други едни обяснения на Борисов отпреди по-малко от месец: „Това е доктрината НАТО – ако стане война, руските ракети са насочени и към България. Ние участваме с нашите доктрини в доктрината в НАТО. Ако стане война, ние ще се бием на страната на НАТО“.
Е, сега тази перспектива става все по-близка с това навиране между шамарите. Моят, твоят роден дом, нашата страна стават мишени на калибрите, ярсовете и тополите с ядрените глави. Независимо че последното проучване на „Галъп“ даде недвусмислен отговор на въпроса „Заплаха ли е Русия за българите?“

Над 80% казаха своето категорично НЕ!,

но кой ли ги пита.
„НАТО е тук, НАТО е силно, НАТО е обединено“, помпозничи Столтенберг, а нашите пак са принудени на преглътнат горчивия хап и да си траят. Защото няма как да откажат. Защото превърнаха България в територия, която вече не е наша. Може би отново ще се опитат да обяснят капитулантското си поведение с „мироопазващи“ и „миротворчески“ операции и учения. И как танкове, кораби и изтребители идват тук, защото ние сме се били страхували от Русия, пък те „били длъжни да реагират“. Един вид – ние сами сме си ги изпросили, а те ни спасяват.
Всеки нормален човек у нас е наясно, че Русия с нищо не ни заплашва, камо ли да възнамерява да ни напада. Но американската политика винаги се е основавала на лъжи и измислени заплахи. Измислят някакъв страх и пращат танковете и самолетите, а всъщност създават проблеми на нациите, след което си дават вид, че се опитват да ги решават.
Колкото до Черно море, няма да му казваме „флотилия“, просто ще е с друго име. Да речем, морска база на НАТО или „център за наблюдение“, откъдето по-изкъсо ще следим и провокираме руските кораби. За едната „евроатлантическа солидарност“, няма що…
Валентин Георгиев, ДУМА