Проф. Иво Христов в Бургас: Ако не беше социализмът, България щеше да е едно примитивно общество!

 

 

 

 

 

“Не съм очаквал, но съм приятно изненадан, че хората искат да четат и такива книги”, сподели проф. Иво Христов пред бургаска аудитория. Снощи по инициатива на Дискусионния клуб на БСП – Бургас в черноморския град се състоя представяне на второто и допълнено издание на книгата му „Пред пепелището на нестаналото българско общество”.

 

 

 

 

 

Тя изследва централни теми на съвремието, погледнати хладно и дистанцирано от социалния учен. Акцентира върху едни проблеми, неглижира други, трети не засега, но всъщност отговаря на въпроса как стихнахме дотук. Това съобщиха от пресцентъра на БСП-Бургас.

 

 

 

 

 

 

 

 

„Ние стигнахме дотук абсолютно закономерно, по логиката на развитие на българското общество, поставено в международен контекст, който е решаващ за страни като България”, обясни проф. Христов. Той изтъкна, че нито един преврат, обръщал посоката на българския кораб, не е продукт на решаващо българско участие, а следствие, рефлекс, резултат, но не и причина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Въпреки “мизантропското” заглавие, тази книга няма за цел да лиши хората от криле, а да бъде мотив да искаме друго настояще, за да имаме друго бъдеще”, посочи народният представител от левицата.

 

 

 

 

 

 

 

 

По думите му, заровени в миазмите на ежедневното си оцеляване, българите са забравили въобще да мислят бъдещето си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Това няма да ви го каже типичният политик, защото под политика днес се разбира всичко друго, но не и честен, откровен и суров разговор с нацията и опит да се предложат алтернативи”, каза проф. Христов и поясни, че само когато имаш адекватна представа за света, можеш да проектираш бъдещето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Затова „Пред пепелището…” е надежда да се разровят „живите въглени” под пепелта, защото „спасението на всеки минава през спасението на всички”. Според него най-голямата драма на българското общество е пълзящата социална аномия т.е. разпадът на социалните връзки, а не икономиката, здравеопазването и образованието, които са решими проблеми.

 

 

 

 

 

 

„Енергетиката е последната централизирана система на “лошия” социализъм, в резултат на който все още имаме топло и светло”, посочи проф. Христов в контекста на случващото се в сектора с продажбата на ЧЕЗ и оставката на ресорния министър.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Това е последната система, която се поддържа на средно техническо ниво. Когато си отидат тези, които я изградиха и които я поддържат, тогава ще видим”, предупреди депутатът. Попитан за социализма в историята на страната ни, той посочи:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Ако не беше социализмът, България щеше да е едно примитивно общество, каквото беше до 1945 г. Днес удобно се забравя, че социалистическа България е била космическа страна, водеща в роботиката и биониката. Аз не съм апологет на социализма, а социален учен и като такъв виждам, че има своите своите тъмни страни. Преекспонирането им обаче се прави поради политическа конюнктура от политическа клиентела”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По думите му генеалогията на сегашните управляващи, без изключения, има дебело „тъмночервено” минало. Проблемът на българската политическа върхушка е, че тя е дълбоко неиделогическа – хора, ръководени от примитивни инстинкти с цел да паразитират върху гърба на българското общество.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Смяната на едни с други едва ли ще промени нещо, защото проблемът е системата, а конкретната персона е само нейна функция”, смята социалният учен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Той отказа да прогнозира бъдещето на България с аргумента, че по същество прогнозата е екстраполация на тенденции от настоящето в перспектива за по-добре или по-зле. „Слава Богу, историята има особеното свойство да изненадва”, завърши проф. Иво Христов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На събитието присъстваха неговите колеги от парламента – инж. Петър Кънев и Николай Тишев, областният председател на БСП-Бургас Стойко Танков и лидерът на бургаските социалисти Живко Господинов.

 

 

 

Епицентър