Валерия Велева: В очите на Путин… хлад и недоверие

 

 

 

 

Първа визита в Москва.
Първо гостуване в Кремъл
Първа среща с Путин след 9-годишна раздяла
Разговори в рамките на близо два часа.
Пресконференция с продължителност 27 минути.

ЦЕЛ НА ВИЗИТАТА

 

Борисов да получи политическата воля на руския президент за вкарването на 15.75 млрд. куб.м. годишно руски газ в хъба „Балкан“ през отклонение на „Турски поток“ за българска територия, който да продаваме, а не да транзитираме, каквито са вижданията на руснаците. Това би дало възможност на България да възвърне ролята си на газоразпределителен фактор на Балканите.

ДЕЛЕГАЦИИТЕ

Българската делегация, съпровождаща премиера, бе внушителна – петима министри, вкл. вицепремиер: Томислав Дончев, Влади Горанов, Теменужка Петкова, Николина Ангелкова, Боил Банов. Към нея бе включен и шефът на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов. Отсътвието на външния министър Екатерина Захараиева се оценява като умишлено „скриване“, заради неспиращото ѝ антируско и антипутинско говорене.

От руска страна в разговорите участваха: Антон Силуанов – първи вицепремиер и министър на финансите, Денис Мантуров – министър на промишлеността и търговията, Александър Новак – министър на енергетиката, Владимир Медински – министър на културата, Александър Грушко – зам. министър на външните работи, отговарящ за Европа, Юрий Ушаков – помощник на президента, Александър Сафонов – председател на агенцията по туризма.

Както и шефовете на „Газпром“ и на „Лукойл“ Алексей Милер и Вагит Алекперов.
СРЕЩАТА

Според Путин тя е била „открита и съдържателна“.
Според Борисов разговорът бил „прагматичен и полезен“.

РЕЗУЛТАТЪТ

1. Русия заяви готовност за реализация на проекта на АЕЦ „Белене„, ако България вземе решение на пазарна основа. Но и без тази среща е ясно, че АЕЦ „Белене“ ще се строи от руснаците, защото проектът е техен, независимо какъв ще е инвеститорът.

 

2. „Турски поток“ ще се зауства на българската граница. Това обаче стана известно още на 26 май, когато Турция и „Газпром“ подписаха договор за строежа на сухопътната част на „Турски поток“ и тогава се разбра, че той ще стига до България, а не до Гърция, заради влошените отношения между Атина и Анкара.

 

3. Не са постигнати договорки за доставка на руски газ за България през „Турски поток“. Това бе огромната изненада, която ни я сервира говорителят на президента Дмитрий Песков, тъй като Путин бе обран в изявлението си. „Комерсант“ написа, че „Турски поток“ ще премине през България. Песков уточнява – това е вариант, но нищо не е решено, нищо не е уточнено.

 

4. Постигнато е съгласие за съхраняването на военните ни паметници на българска земя. Без конкретна договореност.

ДОКУМЕНТИ не са подписвани.

 

Седмица преди това Макрон си тръгна от Москва с 50 подписани договора.

 

Борисов отиде при Путин с един-единствен проект, за който получи обтекаем отговор: „Въпросът за транспортирането на газ от „Турски поток“ в Европа през България се разработва в практически план с Турция и България“. И още: „Въпросът за обемите на транзитния газ през България трябва да бъде обвързан с обема на доставките за цяла Европа„.

Нито дума за хъба „Балкан“!

Нито дума за това, че ние искаме да продаваме руски газ през „Турски поток“, а не да транзитираме.

Ние чакахме от Путин да ни каже за „количествата газ“, той ни отвръща с „въпрос…“.

България не представи стратегия за цялостното развитие на руско-българските отношения в контекста на новото в контактите между ЕС и Москва. А Русия това очаква. Тя иска от нас да види какво ще е отношението ни към нея оттук нататък, след като в последните 5-6 години се държахме към нея като „ястреби“. Тя иска да види, че сме осмислили грешката си;  иска да е сигурна, че миналото няма да се повтори. Иска да вярва на някого у нас, че Русия ще получи това отношение, което заслужава. И което Европа вече ѝ засвидетелства. Въпреки санкциите, въпреки нашите евроатлантически обвързаности,  които тя приема. Проект като хъба „Балкан“ е много малък за размаха на газовото и геостратегическото ѝ влияние. С него и без него Москва пак държи кранчето на синьото гориво към Европа.

Срещу искането ни това кранче да се врътне и за нас, ние не предложихме нищо в ответ.

Българските министри не се срещнаха с реципрочните си колеги в Москва с изключение на Ангелкова и Банов, които проведоха бланкетен разговор с руския министър на културата Медински.
Нито един от министрите не коментира визитата пред медиите.

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА

В малката зала за пресконференции на Кремъл Борисов и Путин влязоха с енергични крачки. Застанаха пред микрофоните.
Борисов – видимо притеснен.
Путин – с ледено спокойствие.
Първи взе думата домакинът. Чете от предварително подготвен текст. Първо казва за АЕЦ „Белене“ и после минава на руските паметници у нас. Хъбът е пропуснат.

Нито веднъж не спомена името на Борисов, използваше дистанцираното и протоколно „премиер-министърът“.

Нито веднъж не показа свойско или приятелско отношение.

Първите целувки между двамата бяха, след като Борисов просто го награби в прегръдката си.

Борисов започна изложението си енергично, влизайки почти на бегом в енергийната тема, обяснявайки като скоропоговорка за „българската публика“ всичко, което е в съзнанието му за България като газоразпределителен център на Балканите.

Нямаше лист пред себе си. Използваше натрупаното в главата си.
Путин се втрещи от този енергиен словесен поток.
Погледът в очите му се променяше от негативен през пренебрежителен до безразличен.
Борисов ръкомахаше с ръце; отвреме-навреме с тялото си се наклоняваше към домакина, за да покаже колко са близки; използваше дори израза „колегата Путин“.

Сините очи на Путин го стрелваха, но в тях нямаше емоция. Нямаше съпричасност към това, което говори и което иска да покаже гостът му.

 

Борисов започна да се извинява за спирането на „Южен поток“, кършейки ръце;

да се оправдава с Брюксел за това решение;

да благодари за 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй;

да обещава, че сме си научили урока за „Белене“;

да търси снизхождение в силата на големия, който трябва да ПРОСТИ.
Путин го гледаше със стъклен поглед, бърчеше чело, измерваше го изпод вежди... И го закова: „Приказките за по-големия ме смущават, защото по-големия обикновено го подтикват да плати сметката“.  И обяви, че „сметката“ за спирането на „Южен поток“ са 800 млн. евро загуби за руската страна. Борисов не каза, че загубите на България са не по-малки и че не сме  получи никакви компенсации за своето послушание.
За да покаже, колко сме зависими от Москва, Путин му припомни, че 9% от БВП на България идва от дейността на „Лукойл“.

 

Борисов пусна това покрай ушите си.

 

И се оплака, че хем сме били най-лоялната страна на ЕС, хем са ни подминали всички газопроводи.
Путин го погледна съжалително.

 

Борисов се оправда, че ние сме били „принципни“, но това звучеше по-скоро като признанието „май излязохме глупави“, защото точно тогава „ни се влошиха отношенията с Русия“.
Това не стопли сърцето на Путин.

 

Напротив. Каза ни в лицето, че на едни от ЕС разрешават да правят бизнес с Русия, да подписват за газопроводи, а на България – не. „Тя по-лоша страна ли е, друга категория ли е ?“, попита Путин и това звучеше като шамар за всички български управници, които в тези години не защитиха националния интерес така, както го правят силните държави в ЕС.

В тази поза на слаб ученик пред Путин стоеше премиерът на държава, която председателства в момента Съвета на ЕС. Премиер, който търси да стъпи на здрава почва в отношенията ни с Русия.
Но миналото, а не бъдещето бе в очите на Путин.

Въпреки това Борисов не се предаваше – надяваше, че с характерното си свободно държане, с което сваля всякакви бариери, ще смили и Путин.

Още повече, че Еврокомисията напълно подкрепя плановете на България за създаване на регионален газов хъб.  В отговор на въпрос за транзита на руски газ в Европа  говорителят на ЕК Ана-Кайса Итконен заяви:“ „Напълно подкрепяме България за реализирането на нейния план за регионален газов хъб. Разбираме, че газовите потоци в региона имат много важно значение за България.“

 

Путин обаче иска и от ЕС, и от България „железобетонни гаранции“.

И ни дава време…

С познатото руско великодушие към малките, които са сгрешили, Путин все пак отвори пред Борисов вратата. 

 

„Турски поток“ ще мине през България.  Но еспертите смятат, че е рано да се говори за затопляна на отношенията“ , коментира авторитетното издание РБК.

 

Защото доверието трудно се възстановява.

Братските чувства вече ги няма. Има студена икономическа пресметливост.

 

И България има да извърви много път, докато се върне на онази права, в която Путин ни гледаше с уважение.

 

Руските медии се отнесоха благосклонно към Борисов. Оцениха посещението му като прелом в отношенията ни с Русия.

Това е неслучаен знак!

Оправдаха „предателството“ ни. „През последните години, следвайки сигналите и напътствията от ръководството на ЕС, България се самонаранява. Вредите в крайна сметка са огромни, но от ЕС няма компенсации“, написа Газета.ру

 

Оттук-нататък трябва да оправдаем доверието, дадено ни в аванс.

 

Епицентър