Гергьовден е! Народът поставя началото на новата стопанска година! Празнуват едни от най-популярните български имена!

 

 

 

 

 

 

 

Гергьовден е! Днешният 6 май е един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и Българската армия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Кой е Свети Георги?

Името му означава „обработващ земята“. Затова като християнски светец най-напред станал пазител на нивите и стадата. Но в действителност бил римски офицер – така по-късно го приели за небесен закрилник и на християнските армии.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Роден в края на III в. в областта Кападокия (Мала Азия), Георги се отличавал с красота, ум и сила. Бързо се издигнал в римската армия и станал един от любимците на император Диоклетиан, но тайно изповядвал християнството.  При започналите гонения на християните Георги отстоявал вярата си и отказал да почете божествената личност на императора. Това било равносилно на държавна измяна, защото култът към императора стоял над всичко, особено в армията. Подложен на едноседмични изтезания, накрая Георги е обезглавен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Според православната традиция това станало през 303 г. Църквата го обявила за „великомъченик“ и „страстотерпец“ (претърпял страдания за Христос), но първоначално той е само един от многото мъченици за вярата.

 

Областите, където се заражда култът му – Палестина и Мала Азия – са арена на перманентен сблъсък между Византия и арабите. И воинът светец става небесен предводител на християните срещу исляма. Дават му епитета „носещият трофеи“. Той е и единственият светец, наречен Победоносеца. В него почитали идеалния воин, олицетворяващ качествата на мъжкото съвършенство според тогавашните представи – храброст, сила, стоицизъм, отстояване на истината и упование в Бога.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не знаем как е изглеждал, но върху иконите го рисуват според видението на една старица – Георги се явил като красив къдрокос младеж. Още през VIII в. въпреки антиислямския произход на воинския култ арабите мюсюлмани възприемат от арабите християни св. Георги като закрилник на земеделието с името Джурджис.

Традицията се развива през столетията и мюсюлманите на Балканите също честват Гергьовден, но го наричат Хадърлез.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Традиции и обичаи на Гергьовден

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват. Ведрото, в което се дои овцата, е украсено също с венци или различни зелени растения и пресукани бял и червен конец. По същия начин са украсени и вратата на кошарата, както и самата кошара. Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце, което после се заравя в земята.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство.

 

Изборът на жертвеното животно е различен – някъде това е първото родено агне през годината, другаде – агнето на първата излязла от кошарата овца. Може да се взема предвид и пола или цвета на животното. Преди да се заколи, то също се окичва с венец или цветя, захранва се със свежа зеленина, трици и сол и се запойва с вода. От солта и хляба, с които е захранено, дават и на другите домашни животни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети, или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място.

 

След празника костите на жертвеното агне се хвърлят в течаща вода или се заравят в нивата. От тях някъде запазват кокалчето от предния десен крак, което използват на следващата година при украсата на обредните гергьовденски хлябове, както и предната плешка – с нея лекуват децата от уруки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символично пренасят силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските помещения и градините посрещат празничното утро окичени с букови клонки, клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче.

 

На този ден в земята се заравя първото червено яйце от предходния Великден, за да е плодородна нивата. Най-ранобудния от къщата притичва до поляната, за да набере коприва, с която след това шибва по ходилата всички у дома, за да не ги застига злото през цялата година.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Играят се хора на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Наред с обичаите за здраве и плодородие на Гергьовден се извършват и обреди за прогонване на злите сили, които могат да отнемат плодовитостта и млечността на животните.

 

Имен ден празнуват Георги, Генчо, Гергана, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия, Габриела и производните им.

 

 

 

 

Епицентър