„Политико“: Брюксел се опитва да разцепи „Вишеградската четворка“!

Брюксел има нова стратегия за справяне с упоритите столици на Централна Европа: divide et impera (разделяй и владей). Тъй като битката на ЕС с Унгария и Полша се засилва, Комисията работи зад кулисите, за да доведе до вбиване на клин между тях и останалата част от Вишеградската група – централноевропейски съюз, включващ още Словакия и Чешката република. Дипломати и длъжностни лица в региона твърдят, че Комисията използва властта на своята кесия в текущите бюджетни разговори, за да посее разделението сред четирите държави. Ако бъде успешна, тактиката може да постави Унгария и Полша, които се считат за парии от голяма част от политическия елит на Западна Европа, в още по-изолирано положение, пише Джакопо Баригаци в „Политико“, цитира го БГНЕС.

Доколкото страните в Централна Европа, изправени пред възможността за съществени съкращения при разпределянето на средствата за развитие в следващия седемгодишен бюджет на ЕС, Комисията даде на лидерите в Прага и Братислава ясно да разберат, че не е в техен интерес да кръстосват мечове с де факто лидера на Полша Ярослав Качински или с унгарския премиер Виктор Орбан. Докато единството на вишеградските държави е под въпрос още от основаването на групата през 1991 г., интересите на отделните членове стават все по-различни, откакто се присъединиха към ЕС през 2004 г., което улесни Брюксел да ги използва един срещу друг. Това разделение излезе на бял свят през последните дни на ежегодно събиране на регионални лидери, организирано от словашкия мозъчен тръст Globsec в Братислава.

Министърът на външните работи на Полша Яцек Чапутович предупреди, че предоставянето на прекалено много правомощия на Комисията и приемането на предложения за по-голяма интеграция в ЕС, като тези, изразени от френския президент Емануел Макрон, ще „наложат волята на елитите на хората“.

Други от региона обаче бяха предпазливи в застъпничеството за алтернативата – „междуправителствен“ подход към процеса на вземане на решения в ЕС, за който се опасяват, че ще придаде на големи държави като Германия и Франция още по-голямо влияние. „Би било много лошо да видим процес, в който Европа да се превърне от институция, управлявана от общността, в междуправителствена“, каза Иван Корчок, държавният секретар по въпросите на ЕС в Словакия, като добави, че такъв курс би демонстрирал „разликата в теглото“ между големите и малките държави. „Междуправителственото е станало толкова завладяващо, но това би било проблем за малките страни, защото търсенето на конфронтация с Комисията е различно от търсенето на конфронтация с големите момчета“.

Основният проблем, който продължава да свързва вишеградските страни, е миграцията, като всички те се противопоставят на квотите и други предложения, които ги принуждават да приемат значителен брой бежанци. И все пак те са подкрепени и от редица други страни от ЕС, включително няколко от юг, които объркват усилията на Комисията да създаде компромис за реформа на сегашната система.

По-належаща загриженост за Комисията е позицията на членовете на Вишеградската четворка по предложението за „върховенство на закона“, което би позволило на Брюксел да прекрати бюджетните средства на държави, за които се смята, че не спазват демократичните стандарти на ЕС. Предложението е вследствие на решението на Комисията през декември да се опита да наложи на Полша санкции заради спорна съдебна реформа, за която критиците твърдят, че жертва независимостта на правната система и подкопава конституцията.

В рамките на така наречения процес по член 7, задействан от Комисията, Полша може да загуби правото си на глас в ЕС. Подобен резултат обаче е малко вероятен, тъй като това ще изисква единодушно решение от всички останали държави-членки на ЕС – и Унгария сигнализира, че ще упражни своето вето. Орбан си осигури трети пореден мандат с помитаща изборна победа миналия месец за сметка на противопоставянето срещу намесата на ЕС и публичната кампания „Да спрем Брюксел“. Въпреки това някои в Брюксел смятат, че кампанията на Орбан за „нелиберална демокрация“ е малко повече от раздразнение и предполагат, че може да изтъргува ветото си за по-добри условия от ЕС по бюджета. Унгария разчита на средства от ЕС за повече от 55% от публичните инвестиции – парите, без които Орбан не може да се справи.

Представители на Словакия и Чехия, междувременно дадоха ясно да се разбере, че не желаят да пожертват собствения си интерес, за да защитят Полша и Унгария от въпроса за върховенството на закона. Докато и двете разчитат на щедростта на ЕС – финансирането от ЕС е 55% от публичните инвестиции в Словакия и 43% в Чешката република, те също така се притесняват за своето положение в ЕС.

Както Братислава, така и Прага се сблъскват със своите предизвикателства с популизъм и политическа корупция, но политическите им интереси все повече се сближават с тези на Германия и Австрия, с които техните икономики вече са тясно свързани помежду си, отколкото с бившите съседи от Варшавския договор. Това важи особено за Словакия, която е единствената страна в региона, която е въвела еврото.

Ако икономиките на двойката продължат по текущата траектория, и двете страни вероятно ще се присъединят към редиците на нетните платци на ЕС по време на следващия дългосрочен бюджетен цикъл на блока. Въпреки нарастващото приемане на западни ценности в някои части от групата на Вишеград, решението на Комисията да играе твърдо по отношение на региона все още може да доведе до обратен ефект, особено ако популистките елементи успеят да представят движенията на Брюксел като част от по-широка стратегия за налагане на волята му в региона. Това се случи например с миграцията, правейки компромиса невъзможен. Невъзможността на Комисията да се поучи от тази грешка подчертава по-фундаментален въпрос, каза Милан Нич, старши сътрудник в Германския съвет за външни отношения, който проучва региона: „Те не разбират източноевропейците“.