България пропиля историческата си предопределеност да бъде мост между ЕС и Русия, но Австрия не изпуска шанса си

 

 

 

 

 

Виена ще бъде ефективен посредник между ЕС и Русия, като официално се ангажира да работи за укрепване на диалога между Брюксел и Москва. Това е записано в програмата на австрийското председателство на Съвета на ЕС, което започва от 1 юли. Излишно е да подчертаваме, че с тази си позиция малката алпийска държава удря истински джакпот.

 

 

 

 

 

 

 

 

В ЕС нарастват гласовете за размразяване на тези взаимоотношения и за отпадане на санкциите, които вредят на всички. Което пък е предпоставка процесът да продължи и по-нататък при румънското председателство от 1 януари 2019 г. При това, забележете, с какви финес и достойнство Себастиян Курц успя да представи деликатния проблем пред самия Путин, който преди дни бе на посещение във Виена, и да спечели доверието и уважението му.

 

 

 

 

 

 

 

 

Като лоялен член на ЕС Австрия „ще подкрепя общите решения, включително санкциите“ срещу Русия, но тъй като всички са наясно, че те вредят, ще работи „стъпка по стъпка“ за тяхната отмяна, каза Курц. Което ще рече, че Виена си дава сметка какво може и какво не може да постигне сама, но че е важно да се започне дебатът.

 

 

 

 

 

 
Можем само да им завиждаме на австрийците – като страна между Изтока и Запада знаят много добре как да балансират. При това с висш пилотаж – да знаеш кога и как да ходиш по тънкия граничен лед. Няма чувства, няма емоции има само национални интереси… Излишно е да подчертаваме и друго – че България като европредседател проспа златния си шанс да бъде на мястото на Виена.

 

 

 

 

 

 

 

Проспа, сниши се и загърби исторически предопределената й роля, залегнала в традициите, православните ни общи корени и връзки, да бъде същият този мост, който би възвърнал достойнството на държавата ни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
А можем ли с нещо да се похвалим? Какво се опитахме да направим и докъде я докарахме през последните 6 месеца „начело на ЕС“? Опитът на София да пробута на Европа един де факто американски проект за форсирана интеграция и бази на НАТО в Западните Балкани претърпя фиаско. Независимо от дежурната куртоазия, помпозните обещания и грандиозни намерения евролидерите дадоха да се разбере, че това им е последна грижа. Няма смисъл ЕС да се разширява още, ако не се е справил с досегашните си проблеми – това послание отправи френският президент Еманюел Макрон на срещата на върха в София. И посочи недвусмислено, че е трудно да се постигне съгласие и да се действа бързо при кризи дори сега, когато съюзът има 28 членки.

 

 

 

 

 

 

 
България се провали с гръм и трясък и с плана си за мигрантите – първоначално отхвърлен от отделни държави, а вчера и на ниво вътрешни министри на ЕС. Явно опитът ни да надскочим собствените си възможности и капацитет трябва да ни бъде за урок.

 

 

 

 

 

 

 

 
Не успяхме да убедим „партньорите“ и за отстъпки по пакета „Макрон“ за превозвачите, независимо от среднощните седенки на Борисов с Меркел и Макрон. Неотстъпчивостта им е показателна за отношението към страната ни, а целувките и прегръдките пет пари не струват, защото интересите на големите са над всичко.

 

 

 

 

 

 

 

 
Като капак българското европредседателство показа пълна липса на синхрон и единодействие между институциите. Заради патологичната ревност на управляващите от високия рейтинг на президента Радев те го изолираха от всякакви събития в София, а самият той научи в Москва, че се готви посещение и на Борисов.

 

 

 

 

 

 

 

 

Не се постъпва така, господа от ГЕРБ – вижте какво правят Курц и Александър ван Белен, нищо, че са от различни партии. Няма как да заслужим уважение, след като ни липсва самоуважение. А с гьонсуратлък не ни искат ни на Запад, ни на Изток.

 

 

ВАЛЕНТИН ГЕОРГИЕВ, ДУМА