Внимание, това са 17 потенциално опасни плажа на нашето Черноморие заради мъртво вълнение!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хората да имат едно наум, че дори морето да е като тава, могат да попаднат в подводни течения или ями, казват спасители

17 от плажовете по нашето Черноморие са потенциално опасни заради мъртвото вълнение, което е често явление при тях. От началото на сезона вече 6-има се удавиха заради този вид опасност в морето.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

“Мъртвото вълнение е характерно за нашия морски бряг и се появява след ветрова вълна. То няма видими признаци.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Когато спре ветровата вълна, движението на водата продължава, докато утихне

И това не може да стане изведнъж.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Именно това движение е мъртвото вълнение. Понякога течението под горния пласт вода е силно като буйна река и може да е с по-ниска температура. Мъртвото вълнение е утихването на водата, след като вятърът спре”, разказва шефът на водноспасителната служба към БЧК-Варна, Лаврентий Силов. По неговите думи мъртвото вълнение може да се познае от брега по това, че вълната се движи плавно, без гребен, не се разбива на прибоя, няма пяна и се отдръпва плавно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това означава, че огромната водна маса под повърхността се движи и ще продължи, докато се успокои. И влече навътре. Според Силов може да трае от часове до дни. Не може да се предвиди кога и къде ще се появи. Буните пазят донякъде, но зависи от посоката на вятъра. В някои малки заливи е рядкост, но и там се образува.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Според бургаската Асоциация по водно спасяване най-рискови по южните брегове са ивиците на Иракли, обявена за природосъобразен плаж, северният на Обзор, Харманите край Созопол, Каваците, централният в Приморско, южният в Слънчев бряг, ивиците в Ахтопол и Синеморец и двата плажа в Поморие – северният и Косата, където в момента се изгражда къмпинг за каравани.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мъртвото вълнение предизвиква подводни течения, които са характерни за северната част на Каваците. Подводни ями се образуват и в края на плажа в Ахтопол, където изведнъж можеш да попаднеш на дълбоко.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съветът на водните спасители е на тези места къпещите се да внимават като влизат във водата не само през август, когато най-често се появява мъртвото вълнение, а през цялото лято.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По Северното Черноморие потенциално опасни са плажовете на Дуранкулак, Шабла, около Албена, Златни пясъци, някои от градските плажове на Варна – особено този в Аспарухово, Камчия.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Във водата мъртвото вълнение се разпознава, когато вълната изравя пясъка около крака

Съветите на спасителите е да не се изпада в паника, да се плува успоредно на течението, не към брега.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

“Иначе хората в опасност ще изгубят много сили. А така течението ще ги изкара на брега или когато излязат от него, да доплуват до плиткото”, обяснява шефът на комисията по водно спасяване в Бургас и председател на асоциацията д-р Андрей Найденов, който от десетилетия има наблюдения по всички плажове на юг.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

“На рисковите плажове хората да имат едно наум, че дори морето да е като тава, могат да попаднат в подводни течения или ями”, казва Найденов. Дупки могат да се образуват на всички плажове, а най-коварното е, че на един и същи плаж дъното е различно на разстояние от 100-200 метра. “Плаж с плаж не си прилича”, казват спасители.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сологанът и мелтемът са ветровете, които предизвикват мъртвото вълнение през август, когато летовниците трябва да са най-внимателни. “Дори и при зелен флаг трябва да са нащрек”, категоричен е Найденов.

“Изведнъж както морето е до колене, човек може да се окаже на 2-3 метра дълбочина”, предупреждава и зам. областният на Бургас Владимир Крумов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Само за 3 дни миналото лято мъртво вълнение при спокойно море погълна 8 души в Созопол, Лозенец, на Елените, Приморско и Обзор. То обикновено започва в края на юли и продължава докъм 20 август. Понякога обаче се появява и през юни или септември, което е необичайно за сезона.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

“Първата работа на спасителя при застъпване на смяна е да провери дъното за дупки, но това почти не се прави. Не е достатъчно само да обявиш флагова сигнализация, но и да обясниш на хората за какво става въпрос. Затова е нужен рупор, за да се чува силно, с каквито малко водни гардове са оборудвани. Само свирката не върши работа да вадиш хората от водата”, коментира д-р Найденов. И е на мнение, че гребните лодки навсякъде вече трябва да се заменят с моторни, за да се стига по-бързо до давещия се.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

“Обикновено есента има повече ветрове и тогава се образуват повече мъртви вълнения. Но това явление няма сезони”, казва Лаврентий Силов.

Дългогодишният ръководител на водното спасяване във Варна поясни, че близо до брега мъртвото вълнение се усеща още като се влезе на плиткото. Усеща се как в краката буквално минава друго течение – силно и студено. И самата вода те дърпа навътре. Колкото по-навътре в морето се влиза, толкова по-опасно става. По думите на Силов срещу течението не можеш да се бориш.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

“Ако все пак някой е попаднал в такава ситуация, най-важното е да запази самообладание. Страхът и паниката са най-големият враг. Добър плувец може да опита да плува бавно и косо на течението – под ъгъл. Може да се отпуснете във водата – няма да потънете. Така ще запазите силите си. Неопитните не бива да рискуват.

Поговорката, че морето не е до колене, е вярна. То е прекрасно, но и опасно”, категоричен е Силов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

“Трябва да се помисли и за по-бързо придвижване до реанимационния пункт, защото инцидентите невинаги са близо до него. Да не говорим, че никъде по Южното Черноморие няма централен спасителен пункт както едно време на ММЦ в Приморско”, допълва д-р Андрей Найденов от Бургас.

 

 

 

 

 

 

 

 

Лиляна Трънкова, Димчо Райков 24 Часа