За тайландските деца се вълнувате, а за българските с увреждания?

 

 

 

 

Вълнувате се за дечицата, блокирани в Тайландската пещера. И аз се тревожа. Всеки живот е безценен и всеки роден на тая земя има право да изживее живота си.

 

 

 

 

Възхитен съм от грижите на властите, които успяха в продължение на много дни да положат неимоверни усилия за спасяване на децата и техния треньор.

 

 

 

 

 

Включиха се военни, командоси, хеликоптери, дори частна подводница и блокираните в наводнената пещера един по един напускат капана. Един водолаз загина, за да им достави кислород, а самият той си отиде поради липса на кислород.

 

 

 

 

 

 

Тези деца консолидираха народа си и концентрираха върху себе си вниманието и тревогите на целия свят.

 

 

 

 

Обаче децата с увреждания, придружени от родителите си, които протестират срещу студенокръвието на държавата в палатковите лагери в София и други големи градове, не успяха да събудят подобно съчувствие и предизвикаха само малко вяла съпричастност.

 

 

 

 

Така е, защото инцидентът с тайландските деца е резултат на екскурзия, а животът на българските деца с увреждания също е екскурзия.

 

 

 

 

Екскурзия в живота. Няма хеликоптери, няма командоси, няма подводница. Нищо няма.

 

 

 

 

Има само екскурзия в един студен и много тъмен тунел. Доживотна екскурзия. Пещера без изход…

 

Любо Кольовски, фейсбук