Комплиментите за председателството не бива да ни заблуждават – налице е риск за самия ЕС, затова си позволява само положителни оценки

 

 

 

 

 

Комплиментите за Председателството не трябва да ни заблуждават. Състоянието на ЕС е такова, че Брюксел може да си позволи само положителни самооценки. Изминаха три дни от края на Българското председателство на Съюза на ЕС. Вече се бълват анализи. Те обаче могат да се окажат с кратък срок за дейност, тъй като се случиха критични за съюза събития. Налице са центробежни сили, които поставят под въпрос сегашната му архитектура, а според някои и неговото съществуване. Това каза президентът Румен Радев в рамките на конференция на тема „Българското председателство на Съвета на ЕС – време за равносметка“.

 

 

 

 
„Броят на целувките и прегръдките, броят на лидерите, позирали на Моста на влюбените, стотиците срещи и документи, накрая остават статистика“, посочи той.
„Накъде отива Европа и успяхме ли по време на Председателството ни да търсим отговори на този въпрос – уви не“, коментира Румен Радев.

 

 

 

 

Президентът благодари на хората, помогнали за логистиката на председателството.

Той не омаловажи факта, че по време на Българското председателство 78 досиета бяха закрити.

„Надпреварата за закриване на досиета, може да доведе до закриване на самия ЕС“, посочи той.

 

 

 

 

„Не искам да разделям моята оценка на негативи и позитиви. Трябва да се абстрахираме от фанфарите за Западните Балкани. Трябва да търсим други отговори – доколко приоритетите бяха отстоявани, така че да решават критични за бъдещето на Европа проблеми. Приоритетът Западни Балкани безспорно е важен, но с течение на времето беше задминат от дневния ред на Европа. Днес Европа е поставена на изпитание. Откроиха се дълбоки разломи в съюза. Западните Балкани изпаднаха извън фокуса на Обединена Европа. Европа сама не смогва да следва дневния си ред“, посочи президентът на България.

 

 

 

 

 

„Миграцията открои дълбоки разломи в ЕС, които застрашават единството му и открояват редица институционални слабости“, заяви Радев. „Европа сама не смогва да следва дневния си ред. Къде остана Бялата книга, която трябва да има решение поне през 2019 година“, попита президентът.

 

 

 

 

 
По думите му Дунавската стратегия е останала на заден план. „Пропуснахме голям шанс по този проблем. Силно се надявам, че Австрия и Румъния ще имат по-отговорно отношение към този важен регион. За съжаление той бе засенчен от Западните Балкани“.

 

 

 

 

„Сигурността беше друг обявен от България приоритет. България сама стесни своя хоризонт и не видя какво се случва на Запад от Западните Балкани. Редно бе страната ни да постави въпроса какви са критериите за отправените покани към страни извън съюза“, заяви още Радев.

 

 

 

 

„Сега, когато започва да отшумява еуфорията, изникват нови въпроси и тревоги за отношенията между Косово и Сърбия, за Македония, за декларацията от София. Уви, противоречията остават и не се знае кога ще отшумят. Стремежът в медиите България да се отличи като лидер в региона, доведе до някои сериозни компромиси, които ще дадат отношение на Балканите“, предупреди президентът.

 

 

 

 

„Тревожи ме, че България бързо и без възражения прие новото име на Македония – Северна Македония. Договорът трябва да е основата, върху която да градим отношенията си, без предпоставки за ново разделение“, подчерта Румен Радев.

 

 

 

„Без наше участие бе сформирана нова група за военни интервенции, която включва само 9 държави“, посочи той. „Редно беше България да постави въпроса каква е истинската цел на тази група, какви са критериите, на какъв принцип са поканени тези държави“, заяви президентът. „Изплуват нови въпроси и тревоги за отношението между Косово и Сърбия, за ситуацията около Македония, за реалната стойност на Софийската декларация“, коментира държавният глава.

 

 

 

 

„Противоречията остават и няма гаранция кога ще бъдат решени“, обясни той. „Имаше стремеж Председателството да се използва за вътрешнополитически пиар със всички произтичащи от това последствия“, каза още Румен Радев.

 

Източници: Агенция „Фокус“, Канал 3