Николай Слатински: Бият ни дузпата, защото мачът е свирен, робски са инстинктите ни

Спомням си по време на соца: Масово спотайване, подвити опашки и души… Да би мирно седяло… Преклонена главица… Аз ли ще оправя света. Нищо не може да се промени! Какво зависи от нас? Да правят каквото щат…

А през последните десетина години и особено силно напоследък: Масово спотайване, подвити опашки и души… Да би мирно седяло… Преклонена главица… Аз ли ще оправя света. Нищо не може да се промени! Какво зависи от нас? Да правят каквото щат…

Сърцето ми се свива като наблюдавам процеси на рушене, зла воля, деструктивна енергия, деспотични нагони, робски инстинкти. И пълна пасивност, тотален отказ от съпротива, абсолютно нежелание да направиш нещо, за да спреш съсипването или да промениш нещо към по-добро.

В такова поведение няма нищо като социалистическо наследство, като увреденост от тоталитаризма – за да се оправдаме до безкрай с тях.

Ние просто сме си такива. Или повечето от нас, много повечето от нас сме си такива. Това е печалната истина! Всъщност, истината никога не е някаква, тя е Истина – такава, каквато е. Прилагателните си ги лепим ние – за отчаяние или за утешение, за оправдание или за успокоение.

Пред очите ми постоянно се съсипват работещи процеси, вършещи работа дейности, произвеждащи добавена стойност проекти, доказано полезни начинания. И няма никаква съпротива срещу това.

Питам един познат – защо не надигне глас, защо мълчи, като и той, и тези край него губят, като всички те разбират, че нещата така ще стават все по-зле, не го ли боли от случващото се? А той – защо да се обаждам, като мачът е свирен?!

Да, на футболна вълна сме, навярно затова той използва футболен термин. Но съм убеден – мачът е свирен, защото никой не дръзва да се обади, а не никой не дръзва да се обади, защото мачът е свирен!

Ето затова ни бият дузпата – като население, като народ, като нация. И ни я бият тази дузпа, докато я вкарат. А ние си мълчим, не надигаме глас срещу пребиването й и пребиването ни. Защото отдавна тихо и мирно пребиваваме тук все по същия начин: Масово спотайване, подвити опашки и души… Да би мирно седяло… Преклонена главица… Аз ли ще оправя света. Нищо не може да се промени! Какво зависи от нас? Да правят каквото щат…

Проф. Слатински, фейсбук