Анализи

Икономист: Маркс се оказа прав! Средната класа изчезва и се превръща в люпилня на нови социалистически идеи… ГРАФИКИ

Икономист: Маркс се оказа прав! Средната класа изчезва и се превръща в люпилня на нови социалистически идеи… ГРАФИКИ

 

155096621-612x612

 

 

Десетте процента най-заможни домакинства в САЩ разполагат със 78% от националното богатство, докато 60-те процента бедни домакинства държат само 2%. Това са официални изчисления на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които бяха публикувани преди дни. Казано по-друг начин, 33 млн. души, колкото приблизително са десетте процента на върха, общо имат почти четиридесет пъти повече имущество, отколкото 195 милиона души на дъното на подоходната пирамида.

 

 

 

Но има и нещо друго, което прозира между тези стряскащи статистики. Какво остава за хората между десетте процента богати и шестдесетте процента бедни – за така наречената средна класа? Този въпрос задава икономистът Димитър Събев.

 

 

 

 

Отговорът не е никак приятен: Средната класа, която винаги е била изключително важна за стабилността на едно общество, е на изчезване. Ето какво пише още Събев в блога BODIL. bg:

 

 

 

Дълго време се твърдеше, че хората в средата на пирамидата на доходите са действително „класа“, която Карл Маркс не е предвидил. Приемаше се, че част от огромното богатство, създавано от капитализма, е достигнало до работливите и способни хора „средна ръка“. От тях се очакваше да служат като гръбнак на капиталистическото общество – да са пазители на традиционните му добродетели, осъзнаващи добре класовия си интерес.

 

 

 

 

Тази „средна класа“ се намира не точно в средата на пирамидата на богатството, а е издърпана малко нагоре. Да приемем, че тя съответства на онези тридесет процента от населението между най-богатите 10 и бедните 60%. Оказва се, че в САЩ според данните на ОИСР за тези 30% от домакинствата остават едва 20% от богатството. „Средната класа“ в САЩ като цяло разполага с по-малко богатство от средното на човек от населението.

 

 

 

 

 

 

 

Редно е да се изтъкне, че в САЩ неравенството е по-изразено в сравнение с останалите богати страни. Във Великобритания и Австрия, например, за средната класа от 30 процента остават 36% от богатството. Във Франция 37%, в Испания 35%, в Германия 34%, в Италия, Гърция и Полша 40%, а в Япония дори 41%.

 

 

 

 

Но в Европа има и страни от американски тип: на „средната класа“ в Латвия се пада 30% от богатството, а в Естония 31%. Съпоставими данни за България за съжаление няма.

 

 

 

Интересът към неравенството рязко нарасна в света през последните десет години. Беше изградена Глобална база данни за неравенството, където измененията в разпределението на доходите и богатството на няколко десетки страни може да се проследят в течение на десетки години, в някои случаи и за повече от век. Числата там леко се различават от тези на ОИСР, а пирамидата на богатството е съставена от 10% богати, 40% средни и 50% бедни (10 – 30 – 60 в модела на ОИСР). Но като цяло данните предполагат сходни изводи.

 

 

 

Глобалната база данни за неравенството показва, че богатството на 10% богати и на 40-те процента под тях по правило се движи в противоположни посоки. Тази дивергенция сякаш не се влияе от динамиката на богатството при бедната половина. Посочената зависимост ясно се вижда от графиките за Русия, САЩ и Китай, проличава също и при Франция.

 

 

 

 

Тоест, докато върхушката в обществото привлича към себе си все повече ресурси, цената за това се плаща основно от средната класа. Явно в обществената структура има някакво ниво на съпротива срещу степента на обедняване на най-бедните, но по отношение на средната класа, този допустим минимум не важи.

 

 

 

 

 

Как стоят нещата в България? Не разполагаме с данни за разпределението на богатството, а само за дохода, който е далеч по-егалитарен. Според Евростат, през 2017 г. десетте процента богати българи са получили 31.1% от дохода, което е европейски (анти)рекорд.

 

 

 

 

 

 

За следващите 40% от българите остават 45.2% от дохода, което е около средното европейско равнище – но не заради друго, а защото бедната половина от България се примирява с 23.6% от дохода, докато например във Франция за нея остават над 30%. Предвид най-ниското равнище на доходите в Европа, надали е удачно определението „средна класа“ за средните българи. Но пък богатите българи са действително богати.

 

 

 

 

 

Идва ред за изводите. Някои хора с леви политически убеждения хранят неприязън към идеята за „средна класа“, тъй като тя включва заможни и по правило консервативни хора, които гласуват за статуквото и не подкрепят радикална социална промяна.

 

 

 

Но процесите, отприщени от Тачър и Рейгън през 1980-те променят съотношението на богатството и доходите в обществото в полза на богатите, а така и политическите дадености.

Средната класа губи привилегирования си статут. Известно време „средните“ продължават да подражават на стила на живот на богатите, като теглят заеми, но това става все по-малко възможно, а и крие реални заплахи за семействата.

 

 

 

 

Постепенно средната класа се радикализира. Загубата на предишния статут ражда недоволство. Това са образовани хора, с образовани деца и широк мисловен хоризонт, които в бъдеще ще създават все повече политически платформи за изравняване на възможностите в обществото.

Може да се окаже, че средната класа, която се считаше за непробиваема преграда срещу комунизма на Запад, ще се превърне в люпилня на новите социалистически идеи.

 

 

 

 

 

Но тези послания ще бъдат чувани от все по-малко хора. Ролята на „полезни идиоти“, по-рано играна от консервативните средняци, днес преминава към бедните. Подлъгвани от възможността все някога да станат и те богати в свят без устои и регулации, и постоянно отклонявани с теми като правата на сексуалните малцинства или скандали със знаменитости, бедните половина от населението нямат възможността да разберат защо и как точно са станали и остават бедни.

 

 

 

 

 

Във феноменален тандем, богати и бедни намират общи интереси, а масите в средата, които по-рано служеха на целите на господството на богатството, се превръщат в борци за социална справедливост. Ще е нужно време, десетилетия, преди хората от средата да научат езика, на който ще ги чуе и разбере потъналата в лишения, но умело управлявана чрез медиите бедна половина.

 

 

(със съкращения)

 

*Заглавието е на Оновини

 

 BODIL

 

Анализи

More in Анализи

phpzbdpk7_559x345

Politico: Срам за германските военни! Кремъл ликува, след като унизи Берлин с теча за “Таурус“ и Кримския мост

март 4, 2024
1010x570

„Нюзуик“: Русия победи Запада във войната на санкции. Руската икономика расте с бързи темпове

януари 20, 2024
пса

Руски коментар: Братушките се продадоха на врага. Да благодарим на българите, че ни избавиха от историческите митове. Похарчихме доста кръв и пари заради тях

януари 16, 2024
nyu-york-taims-rusiia-si-vrashta-690

„Ню Йорк таймс“: Ситуацията на фронта се обръща в полза на Русия

декември 23, 2023
путинbig_6957

The Telegraph: Русия е близо до съкрушителна победа. Основите на Европа са разклатени

декември 14, 2023
768x432

Gazeta Wyborcza: Москва триумфира. Западът ще претърпи тежко фиаско заедно с Украйна

ноември 25, 2023