Пак в болницата в Сливен: Карат родилка да носи тава с кюфтета и катери стълби, бебето умряло

Втори скандален случай в болницата в Сливен, умело прикрит от ръководството на болницата. Бебе губи битката със смъртта седмица след раждането, това съобщава bgonair.bg.

Според вече изготвена епикриза, виновен за това е д-р Татяна Пашева, същата, която участва в израждането на починалата Ренета преди дни и която ръководи АГ-отделението.

 
Близо 8 на 1000 деца между 0 и 5 години у нас умират всяка година заради липса на адекватни социални и здравни грижи.

 
Смъртността на децата в България е в пъти над средната за Европейския съюз. А тази в Сливен минава всякакви рекорди –  над 15 на 1000 бебета умират всяка година в родилното отделение на болница „Д-р Иван Селимински“.

Първите данни са на „Евростат“, а вторите на директора на болницата д-р Васислав Петров. Пак според него срещу началника на отделението жалби няма.

 
Случаят на Кристина Кукова е от 2012 година. Д-р Васислав Петров вече е директор на лечебното заведение, а д-р Пашева е редови гинеколог.

Тя постъпва в болницата с преносен плод, лежи 16 дни преди раждането.

 
Разказва, че се е нагледала и наслушала на всякакви обиди не само към нея, а и към другите пациентки.

На 8 април, въпреки липсата на разкритие, д-р Пашева назначава естествено раждане.

 
„Казаха ми да се качвам по стъпалата пеша, за да имам разкритие. Да съм направела една тава с кюфтета на бебето, да му я показвам отпред за да можело да излезе и всякакви такива… Тогава беше Цветница, имаше много малко лекари, решиха, че ще правим секцио по спешност – на 12-я час“, разказва Кристина.

След раждането тя влиза в реанимация.

„И бебе няма при теб, не го виждаш. На мъжа ми са казали, че всичко е наред, просто малко по-тежко раждане, като злопучното раждане сега. А от неонатологията като са поели бебето, мъжа ми са го направили на нищо, защото ние сме представени, че до последно сме си седяли вкъщи и сме дошли като е станала беля. А аз бях 16 дни в това отделение, всеки ден. Там неонталозите са му казали, че детето е в много тежко състояние, бебето не е изплакало, а водите ми не са били зелени, а кафяви. Детето се роди удавено, но не във вода“, допълва потърпевшата.

 
Кристина се среща с неонатолозите, обяснява им, че са подведени и 16 дни тя е в болницата и не е била немърлива, а друг не си е свършил работа.

 
„Когато им обясних за какво става въпрос ми дадоха дрехи и достъп до детето. За него се грижеха наистина много добре. Лекарствата са измислени за болни деца, за удавени не са измислени… А за мен това си беше умишлено. На връх Великден, то се подобряваше, влошаваше и на Великден си отиде. След това тръгнаха моите ходения по мъките, за да знам аз дали някога ще имам деца. Това е.“

 
Кристина събира сили и сезира ресорните институции. Медицинският одит установява редица нарушения. Фалшифицирана е дори еприказата на детето, категорична е майка му. След одита тя се сдобива с втора епикриза, която потвърждава грешките на д-р Пашева. Кристина така и не получава обяснение от нея за случилото се. Лекарката просто изчезва.