Радев на площада в Пловдив: Достойното ни минало е утеха за безпътното ни настояще! (ВИДЕО)

 

 

 

 

 

 

Нашето единение днес е най-голямата почит към делото на онези, които извършиха Съединението.

Това заяви на площад „Съединение“ в Пловдив президентът Румен Радев. Държавният глава прие парада на празника за 133-ата годишнина на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Площад „Съединение“ в Града под тепетата бе изпълнен с граждани.

 

 

 

 

 

 

Държавният глава предупреди, че някои са избързали да обявят държавите за отживелица, но махалото отива в обратна посока и безродността вече не е модерна. Но веднага добави: Да не скочим от националнихилизма към агресивния национализъм и ксенофобията.

Редно е да се запитаме: какво остава днес от духа на Съединението, защо потомците от Княжеството и Източна Румелия, които се събраха в общ дом, днес наричат България „тази държава“, а някои я напускат, каза още президентът Радев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„През септември 1885 година, на седмата година от свободата, българите решават да вземат съдбата си в свои ръце. Не ги спира нищо, нито несправедливите договори, нито враждебността на Великите сили. Събираме се от година на година на славните дати да поменем героите и да почетем делата им. Гордеем се с чужди подвизи, а достойното минало е утеха за безпътното ни настояще“,започна словото си държавният глава.

 

 

 

 

 

 

 

 

„Редно е да се запитаме какво остава днес от духа на Съединението, защо потомците на българите от Княжеството и от Източна Румелия, които се събраха в общ дом, днес наричат България „тази държава“, а мнозина я напускат“, продължи Румен Радев.

„Българският 20 век бе белязан от трагедии, които внесоха разкол в обществото. Уви, дори демокрацията не успя да го излекува, защото Съединението е еднократен акт, а единението е въпрос на съзряване.

 

 

 

 

 

 

За героите от Възраждането България стоеше по-високо от користта, от славата, дори от живота им.

Този зрял дух възроди България, той трябва да води и нашите стъпки днес, а остана да живее само в книгите и в сърцата на най-ревностните от вас“, бе категоричен президентът Румен Радев.

 

 

 

 

 

 

 

 

„Някои избързаха да обявят държавите и нациите за отживелица в днешния глобален свят. Пренаписваше се историята, но махалото днес отива в обратната посока“, посочи президентът. „Народите все повече се обръщат към себе си и безродността вече не е модерна. Този процес обаче има своите скрити рискове- за да не скочим от националнихилизма в агресивния национализъм и ксенофобията трябва да се обърнем към историята, към просветленния патриотизъм на възрожденците“, каза още Румен Радев.

 

 

 

 

 

 

 

 

„Зрелият патриотизъм не говори високо, а мъдро. Не отрича света, а го приема без комплекси, с ясна убеденост и увереност в собствената си стойност. Не се гордее с чужди подвизи, а более за близкия тук и сега. Не битува само в историята, а твори достойното настояще“, изтъкна той.

 

 

 

 

 

 

 

 

На тържествената заря-проверка присъстваха председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, лидерът на БСП Корнелия Нинова, лидерът на „Воля“ Веселин Марешки, депутати, кметът на Пловдив Иван Тотев, областният управител на Пловдив Здравко Димитров, президентът (1997 – 2002 г.) Петър Стоянов.

Пред паметника на Съединението бяха положени цветя от името на всички държавни институции, представители на местната власт, политически партии и обществени организации, от десетки граждани. Тържествената заря-проверка бе предшествана от възстановка на по-важните моменти на събитията от 6 септември 1885 година, реализирана от комитет „Родолюбие“.

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето и пълният текст на словото на президента Румен Радев по случай 133-тата годишнина от Съединението:

 

 

 

 

 

 

 

През септември 1885-та, на седмата година от свободата, българите решават да вземат съдбата си в свои ръце. Не ги спира нищо – нито несправедливите договори, нито враждебността на Великите сили. Онзи вдъхновен, възрожденски народ има една цел: Съединението. И я постига с дързост и всеотдайност.

 

 

 

 

 

 

Днес сме тук да почетем това велико изцяло българско дело. Събираме се година след година на славните дати да поменем героите и да почетем делата им. Гордеем се с чужди подвизи, а достойното минало е утеха за безпътното ни настояще. А е редно да се запитаме какво остава днес от духа на Съединението? Защо потомците на българите от Княжеството и Източна Румелия, които се събраха в общ дом, днес наричат България „тази държава“, а мнозина я напускат?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Българският ХХ век бе белязан от трагедии, които внесоха разкол в обществото. Уви, дори демокрацията не успя да го излекува. Защото Съединението е еднократен акт, а единението е въпрос на съзряване. За героите от Възраждането България стоеше по-високо от користта, от славата и дори от живота им. Този зрял дух възроди България. Този зрял дух трябва да води и нашите стъпки днес. А той днес остана да живее само в книгите и в сърцата на най-ревностните от Вас.

 

 

 

 

 

 

 

 

Някои побързаха да обявят държавите и нациите за отживелица в днешния глобален свят. Пренаписваше се историята. Но махалото днес отива в обратната посока. Народите все повече се обръщат към себе си и безродността вече не е модерна. Този процес има своите скрити рискове. За да не скочим от националнихилизма в агресивния национализъм и ксенофобията, трябва да се обърнем към нашата история, към просветления патриотизъм на възрожденците. Зрелият патриотизъм не говори високо, а мъдро. Не отрича света, а го приема без комплекси с ясна убеденост и увереност в собствената си стойност. Не се гордее с чужди подвизи, а более за близкия тук и сега. Не битува само в историята, а твори достойното настояще.

 

 

 

 

 

 

Нека всеки празник бъде повод да виждаме себе си в историята. Да почитаме миналото с ясното съзнание, че нашето единение днес е най-голямата почит към делото на онова Съединение, което ни завещаха героите от 1885г.

Да живее България!

 

 

 

 

 

Епицентър