Радев приема интелектуалци, зовящи към национално единение! Плевнелиев не им обърнал внимание

Президентът Румен Радев ще приеме днес Инициативен комитет, начело с акад. Георги Марков, който призовава за единение на българската нация.
Инициативата, под която стоят подписите на 32-ма видни интелектуалци, е от 2015 г., но предишният президент Росен Плевнелиев не й обърнал внимание.

Под възванието „За единение на българската нация“ стоят подписите на проф. Огнян Герджиков, акад. Антон Дончев, проф. Искра Баева, проф. Михаил Мирчев. Тъй като призивът е от 2015 г., под него се е подписал и покойният вече проф. Божидар Димитров.

В документа се предлага „празникът 6 септември – Ден на Съединението на България, да честваме и като Ден на Единението на нацията“.
Той завършва така:
„Дали би било възможно на 6 септември ежегодно ВСИЧКИ ЗАЕДНО да скланяме глави пред паметта на жертвите на българското братоубийство преди 9 септември 1944 г. на лобното място „Гарнизонно стрелбище”, а след това отново всички заедно пред паметните плочи при НДК в памет на жертвите на българското братоубийство след 9 септември 1944 г.?!
Това би било израз на национално освестяване и помъдряване!“

На 17 септември инициаторите дадоха пресконференция в БТА. На която призоваха президента Румен Радев да застане начело на похода за единението на българите. Те напомниха, че през 2018 г. се навършват 100 години от Войнишкото въстание, което бележи началото на трагични събития, в които едни българи погубват други българи все в името на България. И призоваха отново „всички граждани и политически сили да склоним глави пред жертвите на българското братоубийство преди 9 септември 1944 г. и пред жертвите на българското братоубийство след 9 септември 1944 г. Стига черни забрадки на главите на българските майки! Стига взаимна омраза!“
Ето и пълният текст на документа:

ВЪЗВАНИЕ

ДО ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЗА ЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ!

Уважаеми дами и господа,
През 2018 г. ще се навършат 100 години откакто българското общество се тресе от граждански сблъсък с различна интензивност – война, в която едни българи убиват други българи; или ги хвърлят в затвори и лагери; или ги „лустрират”; или ги оклеветяват…
Всичко започна с разстрелите по време на Владайското войнишко въстание; „братоубийстваната война” във ВМОРО; мина през 9-юнските събития от 1923 г., когато беше заклан министър-председателят Александър Стамболийски, и през трагичните септемврийски дни и нощи същата година; през терористичната акция в храма „Св. Неделя” с нейните стотици жертви през 1925 г. и последвалите избивания на хиляди хора без съд и присъда. Много днешни българи са свидетели на драматичния двубой между десетки хиляди въоръжени сънародници в периода 1941-1944 г.; на последвалите актове на отмъщение след това и на състоялия се Народен съд с неговите хиляди смъртни присъди. През целия период външни фактори се месят във вътрешните работи на България.
Десетки хиляди български майки сложиха черните забрадки!
Всички убиват в името на България и на нейното по-добро бъдеще. Всяка партия на власт налага своята „правда”, тачи своите жертви и отрича чуждите с необяснимо за нормалния разум настървение.
Дойде епохата на демокрацията с нейния революционен огън, който отново поопърли крилете ни, и навлязохме в 21 век. Европейската общност задължи България да урегулира проблемите със съседите, но за дълбоко съжаление вътре в страната останахме разделени и враждебни и на етническа, и на религиозна основа, и поради това крайно отслабени. Никой извън нас не може да ни излекува от този недъг, който ни обрича да седим дружно в блатото на отминали епохи или да кретаме напред с глави, обърнати назад!
В последно време отново наблюдаваме напъни да се засили политическото махало в „другата посока”, да се опишат в учебниците на децата ни едните жертви – този път онези след 1944 г., за сметка на жертвите отпреди 1944 г., за да „не се забравяло и повтаряло никога вече”.
Не проумяваме ли най-после, че това е погрешният път – път на безплоден реваншизъм, път наникъде; начин да обслужим разделението на нацията в угода на външни и често пъти враждебни нам сили и от изток, и от запад и от юг?!

Който робува на такъв подход, ще получи сурова оценка от поколенията за липса на държавническо мислене, за обслужване на тясно скроени партийни интереси поради самофиксация в плитки идеологеми, или още по-лошо, поради слугинаж на чужди сили.
Какъв е изходът, накъде е пътят?
Подписалите това възвание призоваваме и настояваме за единение на нацията. Това ще се постигне, когато разумните хора изкажем ЦЯЛАТА ИСТИНА и на тази основа СЕ ПОМИРИМ и уважим паметта на всички онези наши сънародници, които загубиха живота си в отстояване на своите идeали за доброто на България. Миналото трябва да бъде извор на мъдрост, а не да бъде препъникамък пред нацията. Нужен ни е катарзис, пречистване на душите ни от ръждата на омразата. Не можем да живеем цял живот с мъст и омраза. Поради това отново и отново призоваваме да се помирим, да оставим на поколенията след нас един свят по-добър, по-красив, по-човечен, по-мъдър от този, в който живеем до днес.
Няма да простим за садистични прояви и ги осъждаме навеки!
Ако сме патриоти и обичаме Родината, ще се радваме и ценим нейните достижения и ще страдаме за нейните неуспехи както преди, така и след 9 септември 1944 г. Четири поколения или около 30 милиона българи през тези 100 години воюваха по фронтовете за националното обединение, загиваха в граждански сблъсъци или изграждаха стопанството на Отечеството. За кратко историческо време след възкръсването на България изпод тежкото османско робство нашите предци изградиха отново Държава на Духа с динамична икономика и селско стопанство в навечерието на Втората световна война, а след войната постигнаха взрив на промишлено и социално развитие. Темповете на растеж се измерваха с ръст от стотици пъти. Това ни нареди сред 30-те високоразвити индустриални държави в света. Нашите великолепни артисти бяха по авторитетни чуждестранни сцени, а спортистите на малка България твърдо бяха сред първите седем в света.
Днес не можем да робуваме на ФОБСТВА и ФИЛСТВА в оценката на важните неща в международната политика, свързани със съдбата на нацията. Всеки политик, ако иска да бъде и държавник, трябва да се съобразява с това. Виждаме колко често в историята се менят ролите на нашите съюзници или противници, но някои политици не могат да намерят верния тон и обричат нацията на удари.
Помежду си българите не могат да се мразят на битово равнище заради своите пристрастия към един или друг чужд народ.
Решително се противопоставяме на опитите българското училище да се използва като полигон за идеологическо противоборство. Никой няма право да превръща децата в мишена на политически пристрастия като спестяваме едни или други истини, като прокарваме полуистини и всяваме раздор между поколенията. Примери за това вече има в учебниците по история на някои издателства. В историческата наука не може винаги да има единно становище, но в учебниците трябва да съществува балансиран подход, на базата на професионалния морал на изследователите и на зрелостта на обществото.
Поръчителите и изпълнителите трябва да се засрамят! Трезвомислещите патриотични българи трябва да се обединим, за да предадем на децата положителното и оптимистичното и да ги поучим за грешките, а не да насаждаме лошото и отрицателното в парадигмата на мисленето им. Така ги подтикваме да търсят своето щастие в чужбина.
Eдно е сигурно – в модерната епоха и в постмодерното бъдеще всички политически фактори трябва да приемат, че няма да прилагат политически, идейни и идеологически репресии върху “другия”, върху “различния”, независимо какво е разположението на геополитическата доминанта.
Нека най-после се вслушаме в предсмъртния завет на българската светица Ванга: „Деца, ОБИЧАЙТЕ СЕ!”
Завършваме с призив празникът 6 септември – Ден на Съединението на България, да честваме и като Ден на Единението на нацията.
Дали би било възможно на 6 септември ежегодно ВСИЧКИ ЗАЕДНО да скланяме глави пред паметта на жертвите на българското братоубийство преди 9 септември 1944 г. на лобното място „Гарнизонно стрелбище”, а след това отново всички заедно пред паметните плочи при НДК в памет на жертвите на българското братоубийство след 9 септември 1944 г.?!
Това би било израз на национално освестяване и помъдряване!

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ
В ПОДКРЕПА НА ПРИЗИВ ЗА ЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ

Доц. д-р Агоп Гарабед Гарабедян
Акад. Дамян Николов Дамянов
Проф. д-р Огнян Герджиков
Емил Аврамов Кало
Проф. Димитър К. Димитров
Арх. Кръстан Илиев Нешев
Акад. Антон Дончев
Никола Борисов Вапцаров
Любомир Недков Кючуков
Инж. Огнян Любенов Станчев
Проф. д-р Динко Георгиев Динков
Проф. д-р Пламен Христов Павлов
Акад. д-р Ангел С. Гълъбов, дин
Проф. Пламен Димитров Митев
Проф. д.ик.н. Стати Статев
Проф. д-р Боян Дуранкев – УНСС
Акад. Георги Марков – БАН
Доц. д-р Петко Христов
Проф. д-р Божидар Димитров
Гл. ас. Д-р Иглика Мишкова
Проф. Петър Ангелов – СХ
Акад. Кирил Боянов
Проф. д-р Илияна Марчева – БАН
Жени Костадинова Цветанова
Д.ик.н. Янка Такева – СБУ
Георги Лозанов Чернев
Проф. Орлин Загоров
Проф. д-р Пламен Пантев
Нешка Стефанова Робева
Проф. д-р Искра Василева Баева
Проф. Михаил Стоянов Мирчев
Проф. д-р Александър Любенов Илиев