Последното предаване на убитата водеща било разследване за „ДжиПиГейт“ и арестуваните журналисти!

Млада, 30 годишна жена, телевизионна водеща е убита по брутален начин. Последното й предаване, което е било и първо, е на тема ДжиПиГейт.

За натискът и пречките пред разследващата журналистика…За корупционните практики на държавно ниво…За „изкуството“ при усвояването на еврофондове… В него говорят арестуваните й колеги Димитър Стоянов от Биволъ и ръмънския му колега Атила Биро.

Има ли нещо общо смъртта на младата журналистка с нейната работа, тепърва престои да разберем.

Бог да прости журналистката Виктория Маринова и съболезнования към близките и

Сядам да напиша тези редове с ясното съзнание, че едва ли друга русенска медия ще си позволи да ги произнесе по този начин. И това, наистина, е тъжно.

Това пише сайтът Фронтално, който определя русенските журналисти като обикновени дръжки за микрофони

Защото иначе медиите в този град ще трябва да си признаят, че са „захлебени“ и дълбоко приспани, за да слугуват удобно само и единствено на властта. От сутрин до вечер да се опитват безрезултатно да убеждават аудиторията си как всичко в града тече по мед и масло. Ами не е така – хората масово са недоволни и се оплакват, но няма кой да чуе проблемите им – няма кой да им даде трибуна.

Знаете ли колко процента са критичните материали срещу местната власт в русенските медии? Пет. Нищо и никакви си 5%, дължащи се основно, да не кажа единствено, на два полулегални сайта. 5% свобода на словото, и то с кански мъки. Това е!

В голямата си част така наречените русенски журналисти днес са сведени до обикновени дръжки за микрофони, отразяващи единствено начертаната от властта линия – без критични въпроси, без собствено мнение, без лице… И как да ги вини човек. Условията са ужасни. Всяко кривване от правия път означава проблеми, тормоз, уволнение и е огромен риск за собствената и на семействата им сигурност… Опасните теми са табу. Журналистическите разследвания са изчезващ жанр в занаята.

Не, не познавах Виктория Маринова, нито телевизионното й творчество, с изключение на първия брой на „Детектор“, оказал се и последен за нея в ефира.

Не искам и да спекулирам около предполагаемите версии за ужасната й смърт. Но съм сигурен, че за да разкажеш на аудиторията си в провинциалния Русе за #ДжиПиГейт, или за което й да е друго сериозно журналистическо разследване, разкриващо корупционното лице на властта, очевидно се изисква повече от смелост. Защото не видях друг русенски журналист да извика от стената си в социалната мрежа: „Ние няма да мълчим!“

Колеги от русенските медии, бъдете като Виктория – спрете да мълчите. Излезте открито с лицето си и се опитайте се да кажете на глас това, което каза тя в последното си предаване:

 

 

 

„Картината на разследващата журналистика в България е доста противоречива. От една страна, силен правителствен и корпоративен натиск върху собствениците на медиите и върху самите медии. Все повече забранени теми. Систематично отстраняване на разследващи журналисти. И от друга страна – безспорни успехи на разследвания през последните години, голяма част от които са публикувани и на сайта „Биволъ“. Екипът ни се ангажира и в бъдеще да дава трибуна на журналистически проучвания, както и да извършва и свои такива, касаещи с изключителна степен обществения интерес. Защото това е „Детектор“ – предаването, което отчита лъжата, но дава предимство на истината.“

 

 

 

Виктория Маринова – последни думи в ефира на 1 октомври 2018 г.

Ние също няма да мълчим!