В над 140 селища, основно курорти и втори дом, данъкът скача двойно, президентът сезира Конституционния съд

 

 

 

 

 

Собствениците на второ жилище в морски и планински селища или балнеокурорти ще бъдат неприятно изненадани с по-висок данък догодина. Депутатите гласуваха по-високи ставки за над 140 населени места, включени в списъка на курортите. Там от години фигурират например Берковица, Кюстендил и Велинград.

 

 

 

 

Данъкът за наследствена къща в тези градове, която не се ползва като основно жилище, ще скочи повече от двойно, гласят поправки в Закона за местните данъци и такси, приети от парламента миналата седмица, припомня в. „Сега“.

 

 

 

 

В списъка на курортите от национално значение са още Стрелча, Банкя, Вършец, Котел, Баня (Карловско), Павел баня. В този списък са включени почти всички градчета и села с минерални извори, както и планински селища като Априлци, Елена, Етрополе, Клисура, Копривщица и десетки други. Сред климатичните морски курорти с национално значение са Варна – от Златни пясъци до нос Галата, както и Бургас.

 

 

 

 

 

Промяната бе направена почти без никакви дебати между първо и второ четене на данъчните закони по предложение на НФСБ. Мотивът е, че държавата трябва да си прибере дължимото от апартхотелите по морето и ски курортите, които се отдават под наем на туристи, без собствениците им да плащат и стотинка за това на хазната.

 

 

 

 

Оказва се обаче, че промяната обхваща много по-широк кръг данъкоплатци. В списъка на курортите с национално значение са записани 42 селища. В тях общинските съвети от догодина ще налагат данъчни ставки за всички имоти, които не са основно жилище, в диапазона от 5 до 7 промила върху данъчната оценка. Това е неколкократно повече от сегашните от 0.1 до 4.5 промила. За населените места от списъка с курортите от местно значение, които са около 100, данък сгради ще бъде от 4.5 до 6 промила върху данъчната оценка на имота.

 

 

 

 

Догодина са местните избори и се очаква кметовете да не предприемат резки промени с налозите. Но дори минимална ставка от 5 промила ще докара поне двойно поскъпване, защото сега 80% от местните управи прилагат ставка от 2 промила.

 

 

 

 

Освен за основно жилище новите по-големи ставки няма да се прилагат и когато собственикът е регистрирал апартамента или къщата си като място за настаняване по смисъла на Закона за туризма, т.е. плаща корпоративен данък за приходите от туристи.

 

 

 

Президентът наложи вето върху промените, но то бе отхвърлено от управляващото мнозинство в четвъртък.

 

 

 

 

 

 

Днес Румен Радев сезира Конституционния съд с искане да бъдат обявени за противоконституционни и за несъответстващи на международни договори отделни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗИД ЗКПО). Това съобщиха от Прессекретариата на държавния глава.

 

 

 

 
Конституционно неприемливо е предвиденото прекратяване на правоотношенията с висши държавни служители без предизвестие по преценка на директора на Агенция „Митници“. Така се ликвидира стабилитетът, който е основен принцип на държавната служба съгласно чл. 116, ал. 1 от Конституцията, и се създават условия за политически зависимости. Уволнените се лишават от пълноценна съдебна защита, което не съответства на чл. 56 от Конституцията, на чл. 8 от Всеобщата декларация за правата на човека и на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията се създава неравенство по признак обществено положение. Освобождаването „по преценка“ е предпоставка за административен произвол, който е несъвместим с правовата държава.

 

 

 

 

 

 
В искането се оспорва въвеждането на по-високи данъци за имоти в населени места от Списъка на курортите в България.

 

 

 

 

 

 

 

Така се нарушават изискванията на чл. 60 от Конституцията за законоустановеност на данъците и за съобразяването им с доходите и имуществата на данъкоплатците. Поставянето на размера на данъчната ставка в зависимост от списък, приет от Министерския съвет, означава, че не само Народното събрание, както предвижда Конституцията, а и правителството със свой акт ще участва в определянето на размера на данъка.

 

 

 

 

 

 

 
Обвързването на размера на данъка с използването на имота смесва по конституционно недопустим начин подоходни и имуществени данъци. Затова лицата, които не получават наеми от своите имоти, ще дължат по-висок данък за имота си в сравнение с лицата, които не само притежават имот, но и получават доходи от него.

 

 

 

 

Според държавния глава незачитането на граждански права и вменени задължения води до нарушаване на конституционно установени принципи, които са особено важни при взаимоотношения с властнически характер, каквито имаме в сферата на данъците и държавната служба.

 

 

 

 

 

 
С тези аргументи на 13 ноември 2018 г. държавният глава наложи вето на ЗИД ЗКПО. Сезирайки Конституционния съд, президентът отстоява тази своя позиция по отношение на отделни разпоредби от повторно приетия от Народното събрание закон.

 

 

Факти БГ, Епицентър