Унищожението на възрастните ни родители е правителствена политика

 

снимката е илюстративна

 

Майка ми е с 207 лева пенсия, а баща ми с 250 лева.
За ток, вода и телевизия плащат 70 лева на месец, за лекарства – 80 лева.
Отглеждат едно прасенце, две овце, десет кокошки и пет гъски .

 

Заради чумата по свинете в Румъния, големите свинеферми са прокарали решение, че в радиус от 20км., частни стопани не могат да отглеждат свине..

 

На нашето прасенце са му вдигнали мерника и родителите ми живеят в постоянен стрес да не дойдат компетентните органи и да го умъртвят..

 

Сега по новините гледам, че вече започва унищожение и на кокошките..

 

 

Възрастна жена от Хасковско обяснява пред камерите, че без яйца и кокошки и само с 200 лева пенсия не биха преживяли месеца.. И покани депутатите да заживеят само с 200 лева на месец..

 

На мен ми е ясно, че унищожението на възрастните ни родители е правителствена политика , но виждайки, че по селата с тия кокошки и кози няма да се умре бързо, управляващите нямат търпение да убият животните, за да ускорят края на родителите ни..

 

Не мога да разбера щом пенсионерите ни са в тежест, защо въобще се занимаваме да градим държава..

 

Държавата е колективно начинание, човешка солидарност, а не – геноцид.

 

И накрая : храните, които си произвеждаме на село са в пъти по вкусни от тези в Кауфланд и Била.

 

Ето аз снощи си хапнах пълнени пиперки със сирене..Сирене от овчето, пиперките от градината ни.

 

Един от минусите на големия град и големите вериги магазини е, че изкуственото измести естественото..
Не говоря само за храните, но и за човешките взаимоотношения..

 

Ивайло Йорданов, фейсбук