Национален срам! Легендарният кораб „Радецки“ скоро може да го няма, политици не го искали

Г-н Герговски, идват ли политици, за да видят „Радецки“ и да чуят за Христо Ботев и неговата чета?

Много рядко. Случва се само на Ботевите  празници. Цвета Карянчева дойде тогава.  Не мога да разбера защо се качват на кораба с толкова охрана. То от тях не остава място. От кого ги пазят, и аз не знам. За мен тук е свято място.

 Младите хора вдъхновяват ли се от това мястото?

Зависи от възрастта им. Малките деца тичат, викат. Възприемат го като атракция. По-големите пък като цяло не усещам да се вълнуват чак толкова. Имам чувството, че сме загърбили миналото си. Сега са празници,  вчера дойде тук едно семейство и вие днес. А историята, която може да се усети тук  е интересна, славна.   Този кораб е от 1952 година. Истинският е идентичен, но е направен  сто години по-рано. Всичко на истинският „Радецки“ е било едно към едно като сега тук.  От времето на „Радецки“ никъде по света няма  кораб на вода.  По-старите са на бряг, като корабът „Дръзки“ във Варна.

Днес има ли такива като Ботев?

Сега ги няма. Станали сме  прекалено материални. Държим се един към друг като най-големи врагове. Като вълци.

Как се чувствате всеки ден на парахода?

Горд съм, че съм негов механик. Завършил съм Военноморско училище. Пенсионер съм. Но хората, които са над нас, не искат корабът да съществува.  Казват, че бил социалистически. Боли ме от това. Не искам да съм лош пророк,  но вие сте от последните посетители на „Радецки“. Не чертая бъдеще за него. Има редица изисквания като към плавателен съд, но от  друга страна ние сме към НИМ. Той пък има друго разбиране.

Австрийският параход „Радецки“ е построен през 1851 г. в Будапеща. На 29 май 1876 г. четата на Христо Ботев завладява парахода и го принуждава да спре на българския бряг при с. Козлодуй, откъдето се насочва към Врачанския Балкан, за да се бие за свободата на България. През 1966 г. е построено точно копие на легендарния параход със средства, събрани от 1 200 000 български деца. От 1982 г. е със статут на национален музей. Намира се на вечен пристан в гр. Козлодуй и от 16 април 2004 г. е филиал на Националния исторически музей в София.

Цялото интервю може да прочетете през линка по-долу: