Приеха го! Властта ще може да ви арестува тайно и никой да не разбере 48 часа

 

 

 

Парламентът одобри ограничаване правата на арестувани обвиняеми лица. Измененията в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) бяха приети окончателно на второ четене.
Това обаче предизвика лек отпор от БСП в лицето на бургаския депутат и адвокат Тодор Байчев, пише флагман.бг.

Според него в случая се транспонира европейска директива, но предложената норма представлява„правен терор и произвол”, чрез който ще се оказва натиск върху задържаните лица.

 

 

Проблемът е, че обвиняемите вече няма да могат да уведомяват конкретно избрано от тях лице, че са арестувани, ако прокурор излезе с постановление, забраняващо това.

 

 

 
Забраната ще е за 48 часа. Прокурорът ще трябва да се мотивира. Мярката ще важи, когато е „налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или когато е наложително предприемане на действия от разследващите органи, чието възпрепятстване би затруднило наказателното производство”.

 

 

 

Постановлението на прокурора ще може да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния първоинстанционен съд. Съдът ще разглежда жалбата незабавно в закрито заседание и ще се произнася с определение, което ще е окончателно.

 

 

 

 

Тодор Байчев обаче обясни, че „БСП за България” не подкрепя мярката.
Според него тя е грубо нарушение на член 56 на Конституцията, отреждащ правото на защита на гражданите.
Погазвала се и Конвенцията за правата на човека в частта, регламентираща правото на свобода и основните права при ареста на лицето.

 

 

 

 

От друга страна продължавала да действа нормата от НПК, според която защитник може да бъде освен адвокат, но и роднина.

 

 

 
Парадокс било и че прокурорът с постановление можел да ограничи МВР да уведомява лице от семейството. Адвокатът обаче можел да стори това, което правело новата норма безсмислена и неефективна.

 

 

„Откакто е приет този Наказателно-процесуален кодекс още от 1968 г. не съществуват процесуални действия по т. нар. добил гражданственост таен арест. Напротив, тези мерки са характерни за едни други режими, които ги наричаме недемократични, отпреди 68-а година, дори и отпреди 44-а година със Закона за защита на държавата”, обяви бургаският депутат.

 

 

 

 

 
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов обаче го репликира.
Според него изказването на Байчев поставяло „в ситуация на заблуждение народните представители и публиката”.
Кирилов обясни, че мярката представлява „умерен подход”. Тя не ограничава правото на защита, а касае неуведомяването единствено на лице, което представлява сериозна опасност за разследването или заплаха за живота и физическата неприкосновеност на засегнати.

 

 

В дуплика Тодор Байчев обаче отговори: „Аз продължавам да твърдя, че има отстъпление от права”.
Според него мярката ограничава правото на защита. Байчев даде пример, че той е адвокат и ако член на семейството му се нуждае от неговата помощ, това може да му бъде забранено.
Депутатът обясни и че на обвиняемия може да бъде осигурен служебен защитник, който няма опит.

 

 

 

 

 

Изказването му предизвика остра реакция от народния представител от ГЕРБ Димитър Лазаров.
Според него обвиняемият ще може да наеме какъвто си иска адвокат, включително и свой роднина. Никой не можел да задължи арестанта да ползва само служебен защитник.
Лазаров каза, че директивата дори била по-строга, а в случая е приложен мек вариант.

 

 

 

 

Според действащите норми обвиняемият можел да избере да се обади на който си поиска, включително и на свой съучастник примерно в престъпление по отвличане.
Новата норма целяла предотвратяване само на това, за да се избегнат заплахите за свидетели или за жертви на криминални деяния.

 

 

 

 

Повече дискусия по въпроса нямаше.
При гласуването новата норма бе одобрена с 65 гласа „за”, 5 „против” и 14 „въздържал се”.

 

 

Петел