„Стратфор“: Защо ще го бъде „Турски поток“ през България, въпреки отчаяния натиск на Вашингтон

 

 

 

 

 

„Турски поток“ ще го има въпреки отчаяния натиск на САЩ и част от западните съюзници на Вашингтон. Това се подразбира от годишния анализ-прогноза на американския аналитичен център „Стратфор“, често наричан „частното ЦРУ“, заради принадлежността на повечето негови експерти към разузнавателната общност в САЩ.

 

 

 

 

Дяволът, както обикновено, е скрит в детайлите. Агенцията публикува пространен доклад в няколко части за това какво очаква да се случи на геополитическото поле през следващата година. Наред с обобщаващите анализи за Европа, Евразия, Америка и т.н., експертите на „частното ЦРУ“ пишат едно-единствено, но изключително важно изречение:

 

 

 

 

 

„Възобновяването на вноса на природен газ от Туркмения ще помогне на Москва да облекчи продължителния си икономически спад и ще попречи на опитите на Запада да осъществи Транскаспийския тръбопроводен проект“. Кратко и ясно. И казано, едва ли не, между другото.

 

 
Какво всъщност представлява Транскаспийският газопровод?

 

 

 

Той е част от мащабния план на ЕС за изграждане на Южен газов коридор, който „трябва да допринесе за енергийната сигурност на Европа и ограничаване на газовата ѝ зависимост от Русия“.

 

 

 

Предвижда се този газопровод да свързва Туркменбаши в Туркмения със столицата на Азербайджан – Баку, преминавайки по дъното на Каспийско море. В Баку газопроводът ще се свърже със съществуващия Южнокавказки газопровод (Баку-Тбилиси-Ерзурум), а чрез него и с „планирания“ газопровод Набуко, тръгващ от Ерзурум в Турция.

 

 

 

 

 

Проектът включва и тръбопровод от казахстанското находище „Тенгиз“ до Туркменбаши в Туркмения. След реализиране на проекта ще бъдат възможни доставки на газ от богатите находища в Туркмения и Казахстан, като същевременно ще се заобиколят Русия и Иран. Проектираният капацитет на газопровода е 30 млрд. куб. м газ годишно.

 

 

 

 
Основна пречка пред този проект са териториалните спорове за Каспийско море между държавите от региона, както и опасенията на някои от страните, че газопроводът ще наруши екологичното равновесие. Русия се стреми по всякакъв начин да попречи на изпълнението на проекта, като изтъква, че той пренебрегва съществуващите договори и може да застраши сигурността в региона.

 

 

 

 

През изминалата седмица бяхме свидетели на ярко определени демарши на американската дипломация по този въпрос.

 

 

 
Заместник-държавният секретар на Съединените щати Джон Съливан, който беше на двудневно посещение у нас, даде пространно интервю за БТВ. В него той подчерта, че САЩ не подкрепят „Турски поток“. Той е на дипломатическа обиколка, която включва пет държави, сред които е и България. Предишния път, когато трима американски сенатори посетиха страната ни през 2014 г., беше обявен краят на „Южен поток”.

 

 

 

На свой ред неговият началник – държавният секретар на САЩ и бивш шеф на ЦРУ Майк Помпео заяви, че доставките на природен газ от Каспийския регион ще намалят зависимостта на България от Русия. На среща с първия заместник-министър на външните работи на Гърция Йоргос Катругалос дипломат №1 на САЩ подчерта, че „през юни Гърция подписа договор, който оказва положително икономическо влияние и помага на Гърция да стане „вратата на Балканите“. Това споразумение ще позволи на вашия съсед да влезе в НАТО и ЕС като Република Северна Македония, а също така ще усили Балканите в противопоставянето им на вредното руско влияние“.

 

 
Помпео отбеляза, че доставките на газ в Европа по Трансадриатическия газопровод (ТАП) от Каспийския регион „ще помогнат на страни, като България, да намалят зависимостта си от руските енергоносители“.

 

 

 

 

 

 

Експертите припомнят, че ТАП е част от така наречения „Южен газов коридор“, чието изграждане е насърчавано от Европейския съюз, за да се намали ролята на руския природен газ. По него страните от Южна Европа трябва да получават газ от азерското находище „Шах Дениз 2“.

 

 

 

 

 

Очаква се ТАП, който е с капацитет 10 милиарда куб.м. годишно, да заработи през 2020 г., когато ще се появят първите реални количества азерско „синьо гориво“. България е договорила доставката на 1 милиард куб.м. газ от тях. Те ще стигат до страната ни през интерконектора с Гърция, който предстои да бъде изграден.

 

 

 

 
Припомня се още, че през последните месеци редица европейски страни, включително Германия, Полша и Гърция, са подписали договори и изграждат терминали за получаване на втечнен природен газ от САЩ.

 

 

 

 

Извън факта, че средната му цена е поне с 30% по-висока от тази на руския тръбопроводен газ, капацитетът на терминала, който се строи в Германия, е около 2,5 млрд. кубически метра годишно. А това е почти равно на цялата годишна консумация в България.

 

 

Епицентър

 

Изводите може да ги направи всеки, който разбира поне от елементарна аритметика…