Турция има 670 самолета, Гърция – 450… Какво точно постигаме с 8 F-16?

 

 

 

Съвсем нормално – правителството обяви търг, той бе спечелен от „Грипен“, правителството отмени търга и мина на пряко договаряне за Ф-16. От това по-голям резил беше единствено появилата се после новина, че Бахрейн купува 16 от същите самолети, на цената на която ние купуваме 8.

 

 

 

 

Новината е на самия сайт на „Локхийд Мартин“, всички надежди на психо-натовците, да се окаже „фейк“ бяха убити при самия извор.

Проблемът е изобщо в идиотския конкурс за покупка на съвсем нов самолет, при това скъп и западен. Дори „Грипен“ да беше спечелил, т.е. търгът да беше завършен честно, България щеше да направи една велика глупост.

С 10 самолета не решаваме абсолютно никакъв проблем на националната ни сигурност. Турция има над 670, а Гърция – 450. Какво правят 10 „Грипена“ или 8 F-16 срещу това?

Цялата работа смърди единствено на източване на едни пари към САЩ, в замяна на подкрепа за Бойко Борисов, и между другото – източване и на едни други пари към джобовете на чиновници в България. Е, нормално е социалната мрежа да заприлича на сп.“Криле“…

Какъв обаче е правилният подход спрямо окаяната ни и разсипана отбрана?

 

 

 

 

Очевидно нямаме финансовия ресурс да се превъоръжим с модерно западно оръжие.

Следователно – трябва просто да възстановим поне частично някогашната мощ на социалистическата армия.

Т.е. трябва да попълним опразнените бройки на руски самолети и друго въоръжение, което идиотски нарязахме.

 

 

 

 

 

При това, и много важно – не е нужно да купуваме нищо от Русия. Ако има санкции (то тия санкции кой ли не ги наруши вече), можем да пазаруваме „втора ръка“ и по-евтино от бившия соц-лагер.
Например можем да купим 6-7 самолета МИГ-29, за да направим поне една пълна ескадрила. Такива има десетки из Източна Европа.

 

 

 

 

 

Можем да купим 400-500 танка Т-72 отново „втора ръка“, които да добавим към настоящите смешни 80 бройки. Можем да произведем нови БТР-ри в български заводи, а също и оръдия. Можем да подсилим и ПВО-то, защото след като е ясно, че няма как да имаме равен брой самолети, трябва поне да гарантираме, че при война, самолети във въздуха изобщо няма да има. ПВО е десетки пъти по-евтино от реални самолети.

 

 

 

 

Например руското С-400 струва 400 милиона долара – колкото 3 Ф-16. А един комплект може да свали то 50-60 подобни самолета.

Разбира се, не е възможно в кратък срок да се възстанови легендарната соц-армия. Тя е напълно разсипана, а онази беше градена 45 години. Но може да се възстанови някакъв минимум, който в комбинация с контрола на терена (на своя територия сме), да гарантира поне добра защита.

 

 

 

 

 

Единственият шанс на България е да изгради „минимална интегрирана система за отбрана“. Т.е. система, съобразена с локалните условия, и всяко нещо свързано с другото. Подобна армия не би могла да настъпва извън границите ни, но би могла да отблъсне нахлуване.

 

 

 

 

Идеята е сходна с тази на цар Калоян и разгрома на кръстоносците през 1205 г. Рицарската армия е била много по-силна и добре въоръжена. Помитала е всичко по пътя си, а с ограничения финансов ресурс, Калоян не е можел изобщо да създаде такава сила – с толкова броня и обучение.

 

 

 

 

Той е заложил на местни по-леки части, на куманска конница, и на… познаване на терена. Победата на Калоян е триумф на военното изкуство – комбинация от различни фактори, срещу превъзхождащ противник.

Точно от това имаме нужда.

Имаме нужда от ПВО, което да отблъсне турските самолети. И от ескадрила, която да реагира САМО АКО НЯКОЙ СЕ ПРОМЪКНЕ. Имаме нужда от артилерия и системи „град“, които да блокират танковете, както и от 2 или три малки танкови съединения, които да „запушват пробиви“. Имаме нужда от система от бункери от предпазни съоръжения, които да забавят врага, докато можем да реагираме.

 

 

 

 

 

 

В цялата тази концепция, ролята на руските модификации оръжия е ключова. Защото на нас основният ни резерв от жива сила са запасняци обучавани на тези оръжия. При война можем да мобилизираме танкисти, но не и такива, които да карат „Ейбрамс“. Те могат да карат Т-72. Можем да мобилизираме артилеристи, но стрелящи на оръдия българско и руско производство.

 

 

 

 

 

Една подмяна на цялата платформа изхвърля зад борда всичките ни резервисти! Т.е. оставаме без мобилизационен ресурс. Ще разчитаме само на основната армия от 25 хиляди души (реално попълнени 17 хиляди).

 

 

 

Намирате ли това за логично?

Инвестицията в супер скъп западен изтребител, насред всеобщата мизерия в армията си е точно „на гол тумбак чифте пищови“. Това е едно мародерство и над армията, и над народа, лишено от всякаква мисъл, всякакъв план, и всякаква военна доктрина.

Всъщност, всичко винаги започва от военната доктрина. Какви заплахи има, каква армия ни трябва за тях, как да я изградим най-евтино.

 

 

 

 

 

 

При това, изобщо не трябва да се страхуваме, във военната ни доктрина да впишем например Турция като потенциален враг. Това, че сме в НАТО не значи абсолютно нищо. Гърция и Турция са врагове вътре в НАТО. Ясно е защо.

Ние се правим на добрия приятел на всички, кланяме се по-ниско от земята, и накрая ни смачкват като валяк гъсеници…
На всичко това му се казва по един начин – глупост!

 
Добри Божилов