3455 фермери са фалирали у нас за 1 година заради селскостопанската политика на ЕС

Бел. ред. – Следващите редове могат да накарат да подскочи всеки пламенен евроинтегратор. В селското стопанство, където се изливат субсидии от ЕС, са недоволни от …ЕС. Оказва се, че фермери на село намират за вредна Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП). И в сайта selo.bg са обобщили вредни тенденции от тази политика.

 

 

 

 

Дали някой ще ги чуе при толкова много брюкселски натегачи и подмазвачи? Статията е в духа на т. нар. „антиевропейско говорене“, което се смята за табу и кощунство от брюкселските натегачи. Но ако смятат, че като замитат под килима тези гласове, ще става по-добре, лъжат се.

 

 

 

Налаганата европейска аграрна политика у нас изкара само за 1 година 3455 фермера извън сектора. Много хора задават въпроси свързани с обезлюдяването на селата. Една от основните причини за това е налаганата европейска политика в сектора на земеделието, животновъдството, храните и селските райони.

 

 

 

 

За всеки трезво мислещ човек от бранша е ясно, че тази политика е насочена да защитава интересите на големите и стари страни членки на ЕС и нейните приоритети се сблъскват челно с приоритетите в България, за които няма политическа воля и интерес да бъдат защитавани.

 

 

 

 

В аграрния доклад на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) (Институцията си сменя името през няколко години, за да посочи къде са и основните интереси), публикуван преди дни, става ясно, че броят на регистрираните земеделски производители, само за 1 година е намалял с общо 3455 фермера. От общо 96 476 през стопанската 2016/2017, броят на фермерите спада до 93 201 през 2017/2018.

 

 

 

От тези няколко хиляди фермера, някои може и да не са фалирали тотално, а да са преминали в сивата икономика, основно заради проблеми с налаганите европейски разпоредби или тежки административни казуси. В много села, някои от фермерите пък се отказват от своята работа заради репресии от местни „феодали“, свързани с политически кръгове, които заграбват земеделски земи, пасища и стопанства – в повечето случаи – добре обезпечено с документи и нагласени административни процедури.

 

 

 

 

Защо Общата селскостопанска политика на ЕС (ОСП) е вредна за България и

обслужва интересите на големите страни членки?

 

 

 

– Създава дисбаланс в селското стопанство у нас, като години наред стимулира основно зърнопроизводствения сектор

 

 

– Стимулира създаването на фиктивни фирми в аграрния сектор

 

 

– Стимулира такива бизнеси у нас, които да потребяват скъпи стоки на западни страни производители – агротехника, препарати за растителна защита, семена, ГМО продукция и т.н.

 

 

 

– Европейската аграрна политика чрез търговските вериги смазва фамилното земеделие, макар и прикрито от евтини маркетингови трикове и реклами

 

 

– Чрез западните търговски вериги се осъществява масивен внос на всякакви селскостопански продукти, което ясно може да се види в стокообмена между България и страните членки на ЕС.

 

 

Общата селскостопанска политика (ОСП) вреди на местно ниво като стимулира корупцията в аграрните институции по линия на европейските проекти, и в общините-бенефициенти, най-вече в т.нар. проекти за инфраструктура. Чрез т.нар. местни инициативни групи в рамките на Програмата за развитие на селските райони бяха поставени рекорди по корупция и кухи проекти. Създаде война за земи, война за субсидии, война за интереси и лобита в аграрните институции. Създаде дискриминационни модели за близо 1/2 от селата в България, където не може да се осъществяват проекти.

 

 

 

 

През последните месеци се активизираха доста кръгове, както в западна Европа, така и у нас, които призовават за актуализация и „спасяване“ на ОСП. Малкият и традиционно приглушаван глас на България едва ли ще окаже влияние на стратегическите решения за бъдещата ОСП, които и след 2020-а година ще продължат да носят повече облаги на големите страни-членки като Франция и Германия.

 

 

 

 

Независимо от усилията и платените проекти (някои в размер на милиони евро), командировки и вечери в Брюксел за редица представители на браншови аграрни организации от България, техният глас няма как да бъде взет нито под внимание, нито пък има сам по себе си дълбочина за ангажираност на националния интерес.

 

 

 

На база това и на опита през годините, в които диктаторите на европейската аграрна политика са демонстрирали чрез редица прийоми и методи – всички разходки до Брюксел са просто екскурзии за запушване на устите и замъгляване на представителността на българските аграрни „организации“.

 

 

 

Комплексните методи за умишлено ограничаване развитието на селското стопанство и поставянето на търговски зависимости и шаблони в страни като България и Румъния е твърде вероятно да продължи да бъде налагано от западните властелини в аграрната политика, които контролират значителна част от стокообмена със зърнени суровини и храни в региона.

 

 

 

 

ОСП в момента харчи 38% от европейския бюджет, което се равнява на около 55 млрд. евро всяка година. ОСП не помага на земеделските стопани и селските общности да се справят и продължава да бъде основен причинител на екологичните щети, като подкрепя селскостопански практики, които подкопават природните ресурси, чрез които земеделските стопани съществуват, и заплашва способността на Европа да произвежда нужната храна.

 

 

 

 

 

 

 

За България този проблем е още по-изострен, тъй като чрез инструментите на ОСП се засили поляризацията в стопанствата, създадоха се феодални структури, които унищожиха потенциала за развитие на средното фамилно фермерство и устойчива селска икономика. Освен това, регламентите по линия на ОСП ограничиха пазарните възможности за българските производители и стимулираха изкуствено наложено потребление на вносна селскостопанска продукция чрез търговските вериги на западно-европейските компании.

 

 

 

 

 

Единственият облагодетелстван сектор, повече от 10 години остава едрото зърнопроизводство, което се „отплаща“ за подкрепата от ОСП, като реализира стратегически и търговско насочен от западни компании експорт, а освен това гарантира оборот от около 2 млрд.лв. годишно за западно-европейските компании, които продават у нас – химически препарати, земеделска техника, семена и др. суровини.

 

 

 

 

 

Европейските „инвестиционни“ проекти се оказаха по-скоро вредни,

отколкото полезни за развитието на българските селски региони и агробизнес. Като се започне от предприсъединителната програма САПАРД,

 

 

ПРСР 2007-2013 и стигнем до скандалните особености на новата Програма за развитие на селските региони 2014-2020, то окончателният резултат и фактология показват негативи на т.нар. Обща селскостопанска политика (ОСП).

 

 
Каквито и пари да се наливат за рекламни клипове и билбордове в нейната пропаганда, то дори за фермерите с основно образование вече е напълно ясно, че европейската политика донесе много повече беди на българското фермерство и села, отколкото дори най-големите песимисти очакваха.

 

 

 

 

– Европейските субсидии изкривиха конкурентоспособността в целия аграрен сектор

– Европейските субсидии създадоха феодални структури и крепостни селяни из цяла България

– Европейската аграрна политика смаза конкурентоспособността на фамилните фермери

 

 

– Европейските проекти подведоха и създадоха финансови проблеми за млади фермери

– Европейските субсидии и проекти стимулираха корупцията на всички нива в селското стопанство

 

 

 

– Прилагането на европейската аграрна политика в България подтикна към фермерски войни и борба за земя между големи и малки

– Външната аграрна политика и изисквания унищожиха първо пазарно, а в последствие и чрез агротероризъм (вируси, зарази – син език, бруцелоза и др.), традиционните за България отрасли в животновъдството

 

– Европейските субсидии вкараха в агробизнеса фиктивни играчи (вкл. криминални), чиято цел е най-малко развитието на земеделски дейности или инвестиции в селските региони

– Европейската аграрна политика у нас, доведе до създаването на многобройни кухи неправителствени браншови организации, които вместо да бранят интересите на родните фермери, се оплетоха в сложни корупционни и конспиративни връзки с МЗХГ, ДФЗ, Разплащателна агенция, БАБХ и т.н.

 

 

– Европейските проекти разбиха нормалното функциониране на пазара на земеделска техника и създадоха сериозен дисбаланс в модернизацията на стопанствата, а освен това създадоха тежки корупционни практики

 

 

– Ангажираността с Програмите за развитие на селските райони (ПРСР) изяде административния и политически капацитет на всички ресорни държавни институции (МЗХГ, ДФЗ и т.н.) за стратегическо и целево развитие на българското селско стопанство и изостанали селски региони, според спецификите на България и нуждите на българските фермери. Аграрните ни институции се превърнаха в административни и политически подлоги на комендантите си от Брюксел.

 

 

 

 

 

Подведени от общия стремеж за европейски субсидии и проекти, малкото останали истински фермери в България (по-голямата част от които наследствени земеделци), попаднаха в капана на всеобщото главозамайване да станат „европейски фермери“. И докато те се бореха да модернизират стопанствата си, ипотекираха домовете си в същите тези европейски банки…, инвестираха куп пари според всички нови и изненадващи изисквания на ЕС…, то в старите „евро-членки“ се разработваше и приложи план за пазарното елиминиране на България като играч в секторите на животновъдството и зеленчукопроизводството.

 

 

 
Паралелно с това бе дадена

насока за развитие само на зърнопроизводството,

тъй като целият сектор стана огромен клиент на западно-европейските компании за химически препарати, а също семена (родното производство бе унищожено), земеделска техника и финансови услуги (лизинги и кредити пак на същите европейски банки). От друга страна цялата експортна търговия в сектора на зърнопроизводството се установи в ръцете на търговските партньори на ЕС от САЩ, които обират големите печалби от международния експорт. В създадените производствено-търговски зависимости, то вече има осигурени условия за прокарване на „наложително“ ГМО производство в българското земеделие. Уж с оправданието и пропагандата, че „трябва да изхранваме Света“.

 

 

 

 

Време е да се насочим към укрепване на истинския гръбнак на българското земеделие и селски региони, а именно развитието на фамилното фермерство. Само то може да гарантира запазване на истинските и ценни неща, които българското селско стопанство има потенциал да дава.

 

 

 

 

Не трябва да се подвеждаме по схемите на западно европейците – за индустриално земеделие и животновъдство, за екстремно експлоатиране на земята и природните богатства, за химизация в земеделието. Трябва да заложим на традиционните производства, на био-земеделието, на чистите храни и суровини, които да употребяваме.

 

 

 

 

 

И  във всичко това, трябва да имаме неизменната подкрепа и осъзнатост от страна на ръководителите в държавата, които да спрат да се крият и оправдават зад европейски регламенти и изисквания, а да започнат да защитават интересите на България и провеждат една истинска държавна, а не европейска политика!

 

 

 

Защото всъщност, не ние имаме нужда от Европа, а Европа има и тепърва ще има нужда от нас в следващите години. В идните времена нито земеделието, нито светът ще бъдат същите. Тогава България ще бъде малък, но сигурен пристан на спасение, но за малцина… И тогава всеки ще разбере, колко е важно да имаш дори 1 декар на село.

 

–
Със съкращения от selo.bg

 

e-vestnik