Едногодишно дете почина в Плевен от усложнение от вирусна инфекция! Млада учителка също е сред жертвите – не я пуснали в болнични
Момче на една година е починало от усложнение от вирусна инфекция в Университетската болница „Д-р Георги Странски“ в Плевен, потвърди за БТА говорителят на лечебното заведение Момчил Цветков.
Детето е докарано вчера около 1,30 ч. в изключително тежко състояние с дихателна недостатъчност – състояние, почти несъвместимо с живота, поясни той.
Екипът на проф. Ваня Недкова се е борил за живота му около 15 часа, но не е успял да го спаси.
,,Според лекарите инфекцията се е развила мълниеносно. Не е доказано, че детето е било болно от грип“, допълни Цветков.
При друг случай се разбра, че близки на млада учителка, която е сред жертвите на грипа у нас са направили потресаващи разкрития за това какво е довело до смъртта й.
Те разказаха, че тя е била принудена да работи дори и болна. Не е взела мерки и накрая се е стигнало до фаталната развръзка, съобщава Блиц.
Ето и разказът на Рашел Леви, публикуван във Фейсбук:
„Една от починалите през този грипен сезон млади жени е учителка. Усложнението от грипа, пневмонията- авангардът на смъртта – не се съобразява с учителските разпределения, липсата на заместници, изоставащите ученици, със забързания до ужас учителски делник. Тя е коварна и търсеща пробивите: слаба храна, липса на сън, течение, хронична умора, работа с много хора… Всичко, което го има в недолюбваната и обругавана професия. Да, и невъзможността да отсъстваш, боледуването на крак.
Жената е работила на село и най-вероятно е пътувала всеки ден в неотоплени междуселски автобуси, а заместници е нямало, а родителите са негодували при отсъствията й… Разпределяла е заплатата до стотинка, трудно й е било със скъпите лекарства. И е спестявала… От своето здраве.
Днес не е особено важно да се обсъжда това, как учителите спестяват от здравето си. Има ЕДИН пикантен случай, който на всяка цена трябва да
се разисква, да се превръща в характеристика на едно съсловие. Единствената възможна.
Само че тази млада жена е пример за една друга тенденция, която нито е удобна, нито е пикантна.
Тя е свързана с това, в тази професия тежките и хроничните заболявания да са ежедневие. Служба е то – да работиш болен, стар и охулван. Служба е – неразбираема за обществото – и толкова далечна на суетите му.
За починалата млада жена няма да се говори. Не е интересно. Иска ми се да помълчим за нея… В нейно име. Поне днес…
Светла памет на колежката! Знам, че учениците й я топлят сега със сърцата си…“