Жигула (или Лада) на 40 години с пробег 378 км – СНИМКИ на този запазен „соцзвяр“ взривиха мрежата

 

 

 

Това чудо на техниката е една от перлите на социализма. Преди 40 години в СССР същото возило е било лукс.

 

 

 

Жигулата е била синоним на стил, защото е предоставяла на водача и пътниците му неповторимо елегантно возене. С мирис на жигула.

 

 

 

 

 

Жигулата си има собствен аромат. Направо са се късали да я купуват. Кеф, понеже и яко мацки са се лепили на социалистическия джентълмен, развозващ се с жигула.

 

 

 

 

 

Стриктен дизайн, предозиране с хромирани елементи, които дават специален блясък и първи жалки опити за аеродинамика.

 

 

 

 

 

През 70-те години тази машина е била символ на престиж и предимно високо ценените и заможни хора да имали привилегията да си я вкарат в гаража. Елитът на СССР, а и на България, се е возел с това.

 

 

 

 

 

В момента се смееш и подиграваш на жигулите, които изпреварваш с изгнилия си шибан опел, но да знаеш, че нещата се въртят, брато. Нема нова кола, която да държи като руските сатрапи.

 

 

 

 

 

 

Този истински съветски мерцедес първоначално е достигал до шофьора само с връзки. Без връзкарство и приятелства във висшите еталони на властта няма как да караш нещо такова. А в действителност всеки е мечтал за тази кола.

 

 

 

Конкретната жигула от тези снимки е с година на рождение 1975. Километражът й е навъртял 378 км – трудно е да си го представиш, но се загледай, за да се убедиш. Не е барната.

 

 

 

Полировката й е перфектна, без забележки, става да се оглеждаш в нея и да си скубете веждите с Цецка. Има луксозен интериорен дизайн, направо имаш чувството, че по тия седалки хора не са сядали. Двигателят е с мощност 77 конски сили, имаш ускорение от 0 до 100 км/ч за 16 секунди.

 

 

 

 

По онова време това е било направо страшно. Не един и двама са се насирали в купето на жигула, движеща се със 100 км/ч. Ние също бихме пикнали 2-3 пъти на полусъединител – капка по капка. Не колан, брато, Господ не може да те спаси, ако шибнеш в нещо стабилно.

 

 

 

 

 

Колата е закупена от колекционер в Санкт Петербург. Стойността на сделката не се разкрива, но бъди сигурен, че е скъпо, тук говорим за колекционерска стойност. Има редица нововъведения за времето си, като ще ти споменем, че подът е оборудван с дебели килими и повърхности, които са имали ролята на шумоизолация. Смятай. Интериорът е от висококачествена пластмаса, няма гол метал, всичко е облицовано.

 

 

 

 

 

 

Заводското наименование на жигулата е ВАЗ 2101 и малко по-късно 2103. Двигателите са 1200, 1300 и 1500 кубика. Скорости: 4. Задвижване: задно. Дължина: 4 метра, ширина: 1,6 метра. Тегло: близо тон. Разход на гориво: 6,9 – 9,4 литра на 100 км. Обем на резервоара: 39 литра. Бижу. Перфектно. Искаме да цункаме предния капак.

 

 

 

 

Формално, развитието на ВАЗ 2103 настъпва през 1972-73 г. Първите 1500 бройки са произведени през четвъртото тримесечие на 1972 г. Те са имали разни проблеми с интериорния дизайн и са били продадени по-евтино на служители на завода. За 12 години са произведени 1 304 899 жигули като тази от снимката. Някои от тях са в България и все още са в движение. Какво по-прекрасно от това да имаш кола, която ти служи?

 

 

 

Жигулите се произвеждат до 1988 г. Основата е на Фиат от 66-та година. В момента некои цигани ги режат наполовина, впрягат отпред кон и така се превръщат на истинска римска колесница.

 

 

 

Източник: brato